На самия празник, Архиерейската света Литургия бе отслужена от Негово Високопреосвщенство Врачанския митрополит Григорий в съслужие със свещеници от Врачанската епархия и игумена на манастира - Негово Високопреподобие архимандрит Йоаникий.
След което Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Григорий отслужи тържествен водосвет, благослови миряните и освети традиционния празничен курбан. В задния двор на манастира димяха четири огромни казана, в които се приготвяше вкусната курбан чорба. Тази годиназа празника са били дарени 3 овце и три агнета.
Майстор-готвачът разказа, че хубавият курбан става с много желание и хубаво животно. Трябва да ти идва отвътре и да дадеш сърце и душа, за да се получи вкусен курбана. Той допълни, че тазгодишният курбан се приготвя по класическата рецепта – курбанът да е бистър и много богат на месо, зеленчуци с уникалните български подправки - „мерудия“ и джоджен. Неговият помощник бе в класическата униформа на мастер шеф от София, който за първи път е тук, но е изключително впечатлен и от самата обител, и от мястото.
Скътан между стръмните бели скали на Искърския пролом, Черепишкият манастир „Свето Успение Богородично” е един от най-красивите български манастири, с драматична история и множество легенди. Опожаряван и разоряван в годините, манастирският комплекс е „възкръсвал” многократно под златните ръце и сърце на не един духовно извисен българин.
Над белите скали и непристъпните зъбери покрай Искър отдалече могат да се видят 12 дървени кръста, олицетворяващи делата на 12-те Апостоли. Според една от легендите, манастирът е получил името си от белеещите се кости на загиналите войни, останали след битката на цар Иван Шишман с османските нашественици, състояла се в района. Иван-Шишмановият устав (типик) от 1390 г. се пази и днес в Църковно-историческия музей на София.
В него се споменава, че манастирът е бил разрушен по време на битката. В началото на 17 в. Черепишкият манастир е възстановен по инициатива на известния български иконописец Пимен Зографски. Тогава е издигната и действащата църква, в която са запазени стенописите на зографа Пимен Софийски. През Възраждането манастирът е бил истинско духовно и книжовно средище. Създадено било килийно училище, писани са и са преписвани и са книги, жития и евангелия, едно от които е световноизвестното „Черпишкото четвероевангелие” от 16 в., изработено със златен обков и украсено с библейски сцени и „Данаиловото евангелие”.
Тук през 1889 г Иван Вазов пише своя разказ „Една българка”. И днес Черепишкият манастир е запазил цялата си притегателна сила на светилище, неподвластен на времето и историческите превратности. Мост между земното и божественото, тленното и вечното, миналото и днешното.
За празника, за манастира, за хората от дефилето разказа заралийката Петранка Райчева, която е тук за първа година, но е заменила Града на липите с уникалната красота на Искърското дефиле.
Една от дълго спазваните и поддържани традиции тук е „харизването” на деца, свързана с вярата за чудодейната животворна сила на светата обител.
Младите майки са донасяли своите 1-2-годишни рожби и са ги „харизвали” (обричали) на Божията майка за здраве и закрила. В манастирските регистри могат да се прочетат имената на над 10 000 „харизани” деца от повече от сто населени места от цялата страна.
Снимки: Борис Кръстев
