Празникът Преполовение се чества от всички православни, както и от източните католически църкви на византийския обред. Прави се водосвет и е свързан с 25-ти ден след Великден,тоест в средата между Великден и Петдесетница. Между Великден и Възнесение са Томина неделя, неделя на Жените-мироносици, на Разслабления, на Самарянката, на Слепия.
Преполовение е друг важен празник, на който обаче малко се обръща внимание, се празнува в срядата на четвъртата седмица след Великден.Той е установен около V век. и се разпространява както на Изток, така и на Запад от християнския свят.
У нас в България има поверие, че в сряда на Преполовиние (25-ти ден след Великден), известен като „русалска сряда“, русалките" се приготвят за пътуването", така че жените не предат не тъкат, не шият, за да има здраве. Според вярата, русалките идват на „Спасовден” (Възнесение).
В българския народен календар са познати следните среди:
– Луда сряда – срядата от Тодоровата неделя, схващана като особено опасен ден. Още: – Разполовената сряда, Преговялата сряда.
– Светла сряда (Празна сряда) – срядата след Великден. На този ден сред рупците в Странджа се изпълнява обичаят Мара Лишанка, а в Дупнишко – обичаят Ладино хоро.
– Русалска сряда – срядата от Русалската неделя, също смятана като тежък ден.
Според народното предание, след Свети Дух (50-я ден след Великден), започва Русалската неделя. Това е седмицата, по време на която се вярвало, че отвъд Дунава долитат русалийки (русалки, русалии), във формата на жълти и бели пеперуди. Това са опасни и страшни същества и души от отвъдния свят, от Отвъдното., Те са красиви и зли също като самодивите. Но по време на Русалската седмица тези зли същности могат да правят много добрини на хората, най-често се вярва, че лекуват от страшни и нелечими болести. Затова и цялата народна обредност и ритуалност по време на Свети Дух и следващата го Русалска Неделя е свързана с русалките, с лечението на различни болести, с плодородието, с растенията и в частност – с лековитите билки.
На този ден Църквата почита паметта и на Св. Исидор, Св. мчк Йоан Български и Св. мчк Райко (Йоан) Шуменски. Св. Исидор живял по времето на император Декий (249–251 г.). Той бил взет насила във войската. От малък бил християнин и прекарвал живота си пост, молитва и добри дела.
Когато се узнало, че е християнин, войводата го съветвал да се отрече от Христа и да принесе жертва на идолите, но Исидор му отказал твърдо непоколебимо. Войводата наредил да го измъчват жестоко, но не успял да пречупи вярата му.
Между това войводата бил постигнат от Божие наказание и той изведнъж онемял, но при все това не се вразумил от това наказание. Той дал знак да отсекат главата на Исидор. Това станало в 251 година.
Блаженият Йоан бил родом от България. По някакъв случай той се поддал на дяволските козни и се отрекъл от Христа. Но подир някое време той осъзнал своето голямо прегрешение и започнал да се кае за отричането си от християнската вяра.
Йоан напуснал дошъл в Цариград, облякъл се като турчин и влязъл в джамията „Св. София”. Там започнал да се кръсти и да се моли по християнски, което разгневило агаряните.
Въпреки опитите им да го отклонят от неговата вероизповед, Йон останал непоколебим, за което му отсекли главата вън в двора на „Св. София”.
