Легендата разказва, че Юлия била родена в Картаген и произхожда от знатно и християнско семейство. Но когато персийците покорили града, те отвлекли много хора. Юлия, въпреки че по това време била невръстна също попаднала между пленниците. Купил я търговец от Сирия и той дълго време се опитвал да я откаже от вярата ѝ, но Юлия не се отрекла от Христос.. Веднъж той заминал за остров Корсика по работа. Отишъл там с всичките си слуги, купил угоен бик и принесъл заедно с езичниците жертва. Девицата Юлия останала на кораба, отказвайки да се присъедини към езичниците, тя скърбяла за заблудата и гибелта на тези хора.
Един човек от това сборище се качил на кораба, видял Юлия - плачеща и въздишаща девица, разбрал, че е християнка, и казал на началника, който ръководел жертвоприношенията, че на кораба има девойка, която отрича езическите богове и осъжда тези, които това им принасят жертви.
Тогава началникът заповядал да я влачат за косите, да я съблекат гола и да я бият жестоко по цялото тяло. А мъченицата, докато я биели, се молела и благодаряла на Бога, че споделя страданията му.
И тъй като никакви мъчение не успели да сломят волята на крехката девица, мъчителят заповядал да отрежат девическите ѝ гърди и да я разпънат, както някога разпнали Христос. Така животът на девицата завършил на остров Корсика през IV-ти век.
Друга легенда разказва за чудесата, станали след смъртта на мъченица Юлия. На малкото островче Маргарита имало мъжки манастир. Божий ангел се явил на монасите, който разказал, какво се случило на света мъченица Юлия, и им казал да отплуват с кораб да свалят от кръста многострадалното тяло на светата мъченица и да го донесат в манастира си за погребение. Монасите пристигнали на острова, снели от кръста светото ѝ тяло и повили го с чисто покривало. Намерили и отрязаните ѝ гърди, захвърлени недалеч до един камък, взели ги и ги поставили до тялото на мястото им. После отнесли тялото на кораба и благополучно се върнали в манастира си. Там погребали с чест тялото в църквата.
Юлия е женски вариант на латинското име Юлий, което означава къдрокоса, с буйна къдрава коса.
15, 16 и 17 юли, се наричат Горещниците, според народните поверия през тези дни не се работи, не се ходи на нива, не се пали пещ и не се приготвя хляб.
Източник: pravoslavieto.com
