Във времето на ранното християнство, името на свети Йоан Богослов е смятано за носител на колосален, безспорен авторитет, поради което на него се приписват авторските заслуги на творби, създадени от други личности. Смята се, че той е написал първо "Откровение" ("Апокалипсис"), а след това и "Евангелие на Йоан". За разлика от Евангелията на Марко, Матей и Лука, то притежава изразителен философски характер, а не събитийно-хронологичен. Свети Йоан Богослов е безспорен автор на три Съборни послания, които също са неделима част от Новия Завет.

На свети Йоан Богослов се приписват множество лечителски способности - лекувал различни заболявания, успявал по чудодеен начин да възстанови здравето на сакати и обречени хора,, възкресявал мъртви. Бил недосегаем за зловредните влияния на недоброжелатели, огън и отрова са му неподвластни. Узнавайки за многобройните успехи на християнската религия в Мала Азия, римският император Домициан заповядал да бъде задържан свети Йоан и да бъде доведен на разпит при него. Светецът бил подложен на различни зверски мъчения, но със силата на вярата си успял да остане невредим. Императорът го осъдил на заточение и го изпратил в изгнание на о-в Патмос. По време на пътуването до острова свети Йоан успял да извърши множество чудеса и успял да приобщи към лоното на християнската вяра всички пътници. След смъртта на император Домициан на императорския престол се възкачил Нерва и гоненията на християните утихнали. Евангелист Йоан бил освободен от заточението си и светецът се завърнал в Ефес, където с ученика си Прохор продължил да разпространява идеите на християнското учение.

Когато почувствал, че наближава краят на житейския му път, свети Йоан Богослов излязъл извън пределите на Ефес и помолил на избрано от него място да бъде изкопан гробът му. След като дал на приближените си последни наставления, той ги благословил, легнал в гроба и умрял. Счита се, че единствен той от апостолите на Христос е умрял от естествена смърт, по време на управлението на император Траян.

Дните, в които се отдава почит към живота, делото и паметта на свети Йоан Богослов са 8 май, 30 юни (Събор на светите дванадесет апостоли) и 26 септември (Успение на свети Йоан Богослов).

При почитане култа към Йоан Богослов са налице елементи на зооморфизъм - смята се, че орелът е негов покровител. В архетипната символика орелът олицетворява бдителност, зорко око и стремеж към достигане на високи хоризонти, моралното извисяване на човешката душа и победата ѝ над смъртта.