През 303 г. императорите Диоклетиан, Максимиан, Галерий и Констанций издават поредица едикти, с които ограничават правата на християните и ги задължават да се придържат към традиционната религия. Всички жители на империята трябвало да принасят жертви на боговете.
Светите мъченици Трофим и Теофил пострадали в Ликия. Заедно с тях пострадали още 30 човека, които изповядвали християнската вяра, след като отказали да се подчинят на заповедта да пренесат жертва на идолите и да се отрекат от Христа. Те били измъчвани жестоко от езичниците и накрая хвърлени. Но светците били запазени от всемогъщата Божия сила и излезли от пламъците цели и невредими. Те не се отказали от вярата си и накрая били обезглавени от мъчителите си.
На този ден се споменава и свети свещеномъченик Аполинарий, епископ Равенийски. Той бил ученик свети апостол Петър и дошъл с него от Антиохия. Там апостол Петър произнесъл молитва и възлагайки ръце върху главата му, му заръчал да приеме освещение от Светия Дух и да проповядва името на Иисуса Христа в град Равена, където го поставил за епископ.
Като наближил Равена, Аполинарий влязъл като странник в дома на един войник на име Ириней, желаейки да си почине,. По време на беседата с него светият епископ му разказал за себе си: кой е, откъде е и за какво идва в техния град. Ириней имал син, който бил сляп. Домакинът помолил странника да помогне на слепия и тогава ще повярва в неговия Бог и ще тръгне след него.
Светецът наредил да доведат слепия при него; когато го довели, се събрали всички домашни, желаейки да видят какво ще направи странникът. А той, осенявайки очите на слепеца с кръстното знамение, призовал Господ Иисус Христос да го изцели.
Още щом изрекъл това, очите на слепия се отворили, той прогледнал и паднал в нозете на Божия човек заедно с родителите си. И така цялото семейство повярвало в Христа и се кръстило в реката, която течала недалече от Равена, а светецът заживял в Иринеевия дом.
