Малката Христина още в ранните си години познала и обикнала Бога. Когато станала на 11 години, се открила необикновената ѝ красота. За да я запази от човешки погледи, баща й Урбан направил за нея стая във висока кула. Там поставил златни и сребърни изображения на своите езически богове, като ѝ заповядал ежедневно да им пали тамян и да им се кланя.
От кулата Христина гледала все на изток, към небесните висоти и се молела на живеещия в небесата истинен Бог да ѝ се открие. Когато прекарала достатъчно дни в пост и молитва, ѝ се явил ангел Господен.Той я осенил с кръстното знамение и казал, че в името на Единния Бог тя ще бъде жестоко изтезавана от трима мъчители, но Създателят винаги ще я укрепва и ще ѝ помага.
Тогава Христина счупила на парчета сребърните и златните идоли на баща си и ги изхвърлила през прозореца. Предречените мъчения не закъснели. Когато научил какво е направила, баща ѝ умопомрачен от ярост и злоба, подложил девицата на жестоки изтезания.
Младата мъченица с непоколебима твърдост изтърпяла всичко. Баща ѝ разпоредил да хвърлят в тъмница измъчената Христина, но починал внезапно.
Следващите управители Дион и Юлиян продължавали да мъчат изповедницата. Най-накрая Юлиян заповядал да накажат Христина със смърт. Прободена от железните копия на войниците, тя предала своята честна и свята душа в ръцете на своя Господ.
