Св. Трифон е мъченик, светец лечител, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч. Роден в Малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Той имал лечителска дарба и успял да излекува дъщерята на император Гордиан (238-244) от тежка душевна болест. Но при следващия император, Деций (249-251), християните били подложени на преследване и Трифон бил убит, след като отказал да се върне към езичеството.
В народния календар Трифон Зарезан е един от най-обичаните и почитани празници. Празнува се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Среща се още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница. Празникът има древни езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките, а пролетните тържества в чест на бог Дионисий се отбелязвали с особено голяма пищност.
Светецът често е изобразяван в иконите с косер в ръка. Основният обичай, изпълняван на този ден, е ритуалното зарязване, загробване на лозята, който подсещал за идващата пролет и началото на селскостопанската година.
На лозето всеки стопанин отрязва по три пръчки от три корена и ги полива с вино, за да дадат обилен плод (и да не маньосват). Този ритуал се нарича „зарязване“. След зарязването всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Всеки носи бъклица с вино, погача, варена кокошка или наденица. Царят трябва да се напие, за да има берекет. В някои краища Трифоновден се смята начало на пролетната оран; затова стопаните закичват впрегатния добитък със здравец и го прекаждат с тамян. Другаде пък заплашват дърветата, че ще ги отсекат, за да родят богато.
На този ден рано сутринта стопанката омесва хляб – пресен или квасник, приготвяла и кокошка, пълнена с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето.
Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. Те се празнуват както следва: 1 февруари – Трифоновден; 2 февруари – Сретение господне и 3 февруари – Свети Симеон – Симеоновден.
2 и 3 февруари се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.
