Ирина била родена в Персия през IV век, катопървоначално носела името Пенелопа. Дъщеря на управителя Лициний, тя израстнала в небивал разкош, заобиколена от златни мебели и мъдри учители. Но истинското ѝ образование започнало не от книгите на Апелиан, а от тихите разговори с една тайна християнска робиня.
Символичният сън на девойката с гълъба, орела и гарвана бил небесното знамение, което подготвило душата ѝ за нейното призвание. Когато ангел Господен ѝ открил истината, Пенелопа приела светото Кръщение с името Ирина (означава „мир“).
Първото голямо изпитание за светицата бил конфликтът с баща ѝ Лициний, който се опитал да я убие, пускайки диви коне срещу нея. Тогава се случило нещо нечувано: животните я пазели, а един от конете убил самия Лициний.
Вместо да се възгордее, Света Ирина проявила безгранична дъщерна обич и силна молитва. Чрез нейното застъпничество баща ѝ възкръснал. Това чудо довело до покръстването на цялото ѝ семейство и на нейния учител Апелиан. Баща ѝ оставил властта, за да служи на бедните – пример за това как вярата преобразява дори най-коравото сърце.
Следващите владетели – Седекия, неговият син Шавот и Нумериан – подложили Света Ирина на поредица от жестоки мъчения, всяко от които завършвало с божествена победа.
Ирина била хвърлена в яма със змии, където прекарала 14 дни сред отровни влечуги, без да ѝ вредят. Привързали я към колело с остриета, задвижвано от вода, но водата по чудо пресъхвала. Пребивали я жестоко и я принуждавали да носи непосилни товари, но Бог изцелявал раните ѝ и ѝ давал сили да носи товарите от пясък. Накрая я хвърлили в огъня, но тя излизла невредима, за срам на идолопоклонниците.
Света Ирина не само понасяла страданията, но и използвала всяка възможност, за да проповядва Христовото учение. Нейното присъствие се превърнало в жива проповед, която обърнала хиляди души към истинския Бог. Тя станала символ на това как нежността на една девойка може да се окаже по-твърда от желязото и по-силна от огъня. Виждайки несправедливостта, народът въстанал и прогонил управителя с камъни.
В началото на II век сл. Хр. Света Ирина била известена от Ангел, че идва моментът да иде при Бога. Тя отишла в една пещера, като преди това заповядала да затрупат входа ѝ. Това се случило на 5 май, а пещерата била нейният последен дом.
Скоро след смъртта ѝ, в тогавашен Константинопол, днес Истанбул, бил издигнат много красив храм в нейна чест. Смята се, че църквата „Св. мчц. Ирина”(Агия Ирини) е първата византийска православна църква. До 360 г. е била катедрална църква на Вселенската патриаршия, преди освещаването на „Св. София”. Днес е превърната в музей.
