Акакий бил подложен на всевъзможни мъчения, но не склонил да почете идолите и да се отрече от Христа. Накрая военачалникът наредил да го затворят в тъмницата на град Перинт, в Тракия, където останал седем дни.
Докато Акакий се намирал в тъмницата, военачалникът Вивиан получил послание от тракийския управител Флакин; в него му се нареждало да иде във Византия заедно с всички затворници. Военачалникът веднага тръгнал на път, а с него и Акакий с няколко затворници за други престъпления.
Когато стигнали във Византия, всички били затворени в тъмницата, а свети Акакий, по разпореждане на началника, бил затворен отделно от другите, окован с железни окови и стегнат с дървени пранги, да го накарат да се отрече от Христа и да се поклони на идолите.
Военачалникът Вивиан като не знаел какво да прави с него, решил да го прати при пристигналия по това време във Византия управител. Той заповядал да затворят мъченика в тъмница, но без окови, защото жена му била християнка и с много сълзи го убедила да не мъчи дълго християните, довеждани при него на разпит, а по-скоро да ги предава на смърт, щом като не може да ги освободи.
След пет дни той извикал мъченика. Като разбрал, че по никой начин не може да отвърне свети Акакий от изповядването на Христовото име, управителят заповядал да му бъде отсечена главата извън града.
Свещеномъченик Авив, епископ Некрески, е един от 13-те сирийски (кападокийски) отци, основатели на грузинското монашество, дошли в Грузия през VI век. По молба на грузинския цар Парсман VI (542 – 557) и католикос Евлавий (552 – 560) той приема епископския сан и епархията на Некреси.
Персите, които по това време превзели Картли (Източна Грузия), въвели поклонение пред огъня. Епископ Авив, изпълнен с апостолска ревност, ходел с кръст в ръце през градовете и селата на своята епархия, изкоренявал тези груби суеверия и гасял огньовете в храмовете на зороастрийците. Персийският управител заповядал да го вържат и доведат при него.
По пътя свети Авив получил за укрепление писмо и жезъл от своя приятел свети Симеон Стълпник и се сбогувал със своите събратя – свети Зенон Икалтски и свети Шио Мгвимски.
По заповед на управителя свети Авив бил подложен на бичуване и мъчения. Починал мъченически, убит с камъни. Тялото на свети Авив било хвърлено да бъде изядено от диви животни, но нито животни, нито птици, нито тление докоснали светите мощи. Монаси тайно ги пренесли в манастира Самтависи, където станали много изцеления.
По-късно мощите са пренесени в катедралата Самтавро в Мцхета и са поставени под трона, където почиват и до днес.
