В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на общината, а Свети Стефан посочвал дейност и призвание на отделните й членове. Може да се каже, че това е била първата реална христянска общнина, която била толкова убедително и справедливо изградена.
Житието на първомъченика разказва, че юдеите, притеснени от нарастващият брой вярващи, оклеветили Стефан, че хули Бога и по този начин го осъдили. В Йосафатова долина разярена тълпа го пребила до смърт с камъни, но въпреки ужасното дело, малко преди да предаде Богу дух, Стефан се помолил: "Господи, не им зачитай този грях".
През V век част от мощите му са открити чрез видение, което получил един свещеник, и поставени в Сионския храм в Йерусалим.
Смята се, че денят на светията е последният християнски празник, а дедите ни вярвали, че с този ден се затваря и кръгът на старата година. По традиция младото семейство отива на гости на кумовете, кръстниците или родителите си, а на трапезата се хапват месни ястия. Приготвя се свинско с кисело зеле или баница с месо.
От Стефановден до Йордановден се спазват обичаите, характерни за мръсните дни - жените не бива да метат, да мият косите си или да перат, не се правят венчавки, кръщенета, опела.
В народния календар на Стефанов ден се изпълнява обичая Ладуване, Дайлада, Тайлада, Топене на пръстени. Названието е от припева-обръщение, който се повтаря в песенния съпровод: "Ой ладо, ладо, момиче младо".
Ладуването на Стефановден е характерно за Средна и Северна България, Средна гора и отделни места на Западна България. Ритуалът е колективно гадаене за женитба. Срещу празника момите донасят от извора или от кладенеца мълчана вода в нов бял бакър, в който топят пръстените или китките си с привързан на тях белег - пръстен, гривна, обеца и пр. Покритото с червено було или бяла кърпа котле оставят през нощта под трендафил или овощно дръвче “на звездите”.
Сутринта една от момите или малко момиче с живи родители, облечено като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни припевки (“ладанки”). С тях те наричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених: "Жълто було трески сбира" (т. е. момата ще пристане); "Зряла дюла и презряла" (т. е. ще се омъжи стара); "Сам си здравчец на камъче" (т. е. ще се омъжи за сирак) и пр.
Песента наричане е призвана чрез магията на словото да осигури сбъдването на надеждата и съкровената мечта за щастлив семеен живот. Всяка мома си взема малко овес или ечемик от котлето и го слага под възглавницата си. Вярва се, че който момък сънува през нощта, за него ще се омъжи. По това, дали водата в котлето ще замръзне през нощта, се гадае за здраве през годината. Накрая се играе общо хоро.
На Стефановден се спазват обичаите за Мръсните дни. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през ноща, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.
