Майката на Свети Климент Анкирски - Ефросиния, била силно вярваща християнка. Още млада я омъжват за непоколебим езичник.Света Ефросиния полагала усилия да въведе съпруг си в света на християнството, но той отказвал и в същото време се опитвал да върне и нея към езичеството.
Водейки тази трудна духовна борба, Света Ефросиния постоянно се молела на Всевишния да ѝ дава сили, за да успее. Но Господ имал други планове за нея. Малко след като Ефросиния родила момченце, което кръстили Климент, мъжът ѝ езичник починал. Когато Климент навършил 12 години, Света Ефросиния също починала и той останал кръгъл сирак. За него започнала да се грижи приятелка на неговата майка – София. София била богата и благородна дама.
Настанали тежки години. Голям глад убивал населението на Анкира. Най-бедните семейства се принуждавали и оставяли на улицата и на произвола на съдбата своите деца, понеже не можели да се грижат за тях. Тогава Климент започнал да събира децата от улицата и ги настанявал в огромния палат на своята осиновителка София. Благородната дама обличала и хранела бедните деца, а Климент започнал да ги учи на християнските ценности, за да може след време да получат Светото Кръщение.
Отдаден на духовни занимания, на 20-годишна възраст Свети Климент станал епископ на Анкира. Не след дълго езичниците предприели поредното голямо гонение над християните. Този път римските войници не преследвали обикновените вярващи, а и онези които ги подбуждат да почитат Иисус Христос – епископи, клирици, дори четците в храмовете.
Сред заловените и изпратени на мъчения бил и Свети Климент. Изтезанията били много – били го, драли кожата му, пробождали с шишове плътта му, че на края се виждали дори вътрешностите му. Върнали го едва дишащ в килията на затвора. На следващата сутрин, той бил като нов. Нямало и следа от мъченията.
По заповед на императора, Свети Климент и неговият ученик Агатангел били местени от град на град. Навсякъде публично ги измъчвали, а на следващата сутрин те били съвсем здрави.
Това продължило няколко години. Свети Климент понасял с непознато търпение мъченията и никога не си позволил да плаче, да се оплаче или да реагира по друг начин. Накрая, Императорът на Рим – Марк Аврелий Максимиан се принудил и заповядал да върнат затворниците обратно в Анкира.
По заповед на градоначалника, те били затворени в тъмница. На Богоявление свети Климент бил пуснат от затвора, за да отслужи празничната служба за Кръщението на Иисус Христос. По време на самото богослужение, когато принасял безкръвната евхаристийна жертва (евхаристия - причастие), свети Климент Анкирски бил обезглавен заедно със своите дякони Христофор и Харитон в 296 г. и техните останки били погребани от блажената София.
Източник: pravoslavieto.com
