Светите мъченици Зиновий и Зиновия – негова сестра, били родом от град Егей в Мала Азия. Те живели през III в. и заради вярата си в Христа били подложени на тежки мъчения и накрая били посечени през 285 г.
Светите мъченици Зиновий и Зиновия, негова сестра, били родом от гр. Егей, Киликийска област, от благочестиви родители. Възпитали ги в християнската вяра. В милостини към бедните хора и в свят живот преминала младостта им, защото от рано останали сираци.
Зиновий получил от Бога дар на чудотворство. Чрез молитва и възлагане на ръце лекувал болни. Скоро образоваността, чудесата и добродетелите му го прославили из цялата област Киликия. Егейските християни го избрали за епископ. Свети Зиновий ревностно изпълнявал своите архиерейски задължения. Успешно наставлявал паството си със слово и пример.
По времето на Диоклетиановото гонение, императорският сановник Лисий дошъл в град Егей, за да скланя християните да се отрекат от вярата си. Братята Клавдий, Астерий, Неон и сестра им Теонила пострадали мъченически за Христа. Идвал ред на Зиновий и Зиновия.
За вярата Христова били подложени на тежки мъчения. Осъдени били на смърт. Мъчениците с радост тръгнали към мястото, където били посечени в 285 година.
На този ден почитаме паметта и на Свети крал Стефан Урош II Милутин, един от най-великите сръбски владетели, царувал от 1275 г. цели 45 години. Той положил големи грижи за издигането на Сръбската Църква и надминал всички свои предшественици по пожертвователност към Църквата и строителство на храмове (построил повече от 40 църкви). Той е бил син на крал Стефан Урош I (1243-1276) и на френската принцеса Елена Анжуйска.
Първоначално светите му мощи били пазени в Банския манастир „Св. Стефан” в Косово, а след Косовската битка през 1389 г. били отнесени в близкото село Тренча. Около 1460 г. митрополит Стефан ги отнесъл заради проблеми с турците в манастира в Горна Баня край София. По-късно светите му мощи са пренесени в София, в митрополитския храм „Св. Неделя”, наричан също „Свети Крал”, където до днес са предмет на благоговейна почит.
Светите мощи са оцелели на пожари и бедствия, на нападения от кърджалии и масовите потурчвания. Мощите оцелели дори и при атентата в катедралния храм на 10 април 1925 година.
През 2006 г. Светият Синод на Българската православна църква дава част от мощите на свети крал Милутин на Сръбската църква.
