Според житието му, по време на провежданата по заповед на император Юлиан Отстъпник кампания на принуждаване на християните да извършват езически жертвоприношения, Теодор отказал да се подчини на заповедта на военачалника си да принесе жертва. Дали му няколко дни за размисъл.
Вместо това той подпалил езически храм, посветен на Кибела и билотведен на съд пред градоначалника. След като заявил, че е християнин, бил хвърлен в тъмница и обречен на гладна смърт.
След известно време, забелязвайки че Теодор все още е жив, градоначалникът отново му предлага да извърши жертвоприношение и да спаси живота си.
След отказа си, Теодор бил подложен на жестоки мъчения, но останал верен на християнската вяра. Тогава градоначалникът го осъдил на смърт чрез изгаряне. Теодор се прекръстил, сам се качил на кладата и загинал като християнски мъченик.
За преподобни Роман Търновски съществуват оскъдни сведения в житието на неговия учител Св. Теодосий Търновски. Роман произхождал от знатен и славен род и отдавна изпитвал дълбока почит към Теодосий. Той се явил пред учителя в монашески дрехи и го помолил да го вземе със себе си.
Теодосий се съгласил да го вземе със себе си и да го доведе при блажения Григорий Синаит, който го приел сърдечно и го причислил към своето братство. Там Роман покорно изпълнявал възлаганите му послушания и прекарал доста време, докато игуменът го изпратил по манастирски дела, изглежда пак при българския цар.
В негово отсъствие великият Григорий Синаит починал, а след неговата смърт Теодосий не намирал смисъл да остава повече в Парория. Затова той отишъл в Сливенската планина, където по онова време се намирал Роман. Заедно с него Теодосий посетил полуостров Света гора Атонска.
Поради тогавашното голямо размирие на Балканския полуостров и след някои преходи от място на място, най-после двамата монаси си избрали за местожителство Кефаларево (сега Килифарево) и си построили там манастир, защото околността на столицата била добре охранявана срещу разбойнически и турски нашествия. Тук св. Теодосий развил своята просветна и духовна дейност, в която св. Роман бил един от първите му ученици и сътрудници.
Когато обстоятелствата наложили в България да се брани чистотата на православието от еретическа проповед и трябвало да бъдат спечелени царят, царицата и патриархът, за да свикат в столицата църковнонароден събор, тогава св. Теодосий, заедно с единомисления свой сподвижник Роман, се явява и спечелва за целта тия първенци на тогавашна България. А когато през есента на 1363 г.,малко преди смъртта си, заминава за Цариград с четирима свои ученици, св. Теодосий оставя Романа за свой заместник в игуменството на новия си манастир в местността "Устие", още по-близко до столицата откъм Дебелец.
