През 313 г. Константин, който приема християнската вяра в края на живота си, издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Майка му - царица Елена - открива кръста, на който е бил разпънат Исус, по време на поклонение по местата, където е живял. По нейно настояване са построени и няколко манастира.
Откриването на кръста, на който е разпнат Божият син, се счита за едно от най-важните събития в историята на християнската църква, поради което император Константин и неговата майка Елена са канонизирани за светци.
През 330 година император Константин провъзгласява официално своето решение да превърне Византион в новата столица на империята, която е преименувана на Константинопол (в превод от гръцки - Градът на Константин). Решението е почитано 16 века след неговата смърт, през които градът остава столица на Византийската империя. Константин е погребан в златен ковчег в църквата "Свети Апостоли" в Константинопол.
Свети Константин и Елена е един от магическите празници в народния ни календар, който съчетава почитта към християнските светци и езическия поклон пред огнените божества. Свързан е с култа към слънцето и летния огън, както и с преклонението пред небесната светлина. Легендите разказват как нашите предци са притежавали способността да общуват с други светове и с техните божества, за да молят за закрила, милост, здраве, късмет, плодородие, благополучие и други.
С имената на Светите равноапостолни Константин и Елена са свързани и редица народни обичаи и традиции. Особено почитани са те в Странджанския край. Това е денят на игрите по огън (нестинарството), запазени и досега в някои райони, почитани като пребъднала хилядолетна традиция. Когато нестинарките тръгват към горящата жарава за огнения си танц, най-отпред те носят иконата на Св. Св. Константин и Елена и с техните имена на уста започват своя ритуал, идващ от дълбока древност.
Обикновено нестинарите са мъже и жени от един и същи род и умението им се предава по наследство. Те имат собствени параклиси, които най-често се помещават в къщата на главния нестинар. В центъра на иконостаса, обърнат към изток, са поставени иконите на Светите Константин и Елена, а край тях стоят иконите на Богородица, Свети Георги и Свети Пантелеймон.
Тук се пази и нестинарският тъпан, който отмерва ритъма на празничното шествие и танц само в деня на нестинарските игри. След църковната служба шествието отива до извор, където се приготвя обща трапеза с курбан за всички. В центъра на селището се разгаря бурен огън, който се превръща в жар. След залез слънце около догарящия огън под звуците на тъпана и гайдата започва общо хоро, по време на което постепенно остават да играят само нестинарите, които навлизат в жарта. След края на нестинарския танц те връщат иконата и тъпана в дома на главния нестинар, измиват си ръцете и остават на общата трапеза.
21 май е свързан и с Дионисиевите мистерии, които почитат възраждането на природата, огнените танци на нестинарите, магическите пророчества и лечебната сила. Датата на църковния празник съвпада с някогашния древен култ към слънцето по нашите земи. Легендите разказват, че Константин е снажният момък, който нито за миг не се поколебал да влезе в огъня в името на Бог.
На 21 май строго се забраняват всички земеделски дейности. Мъжете, които си харесат булка на този ден, се считат за големи късметлии, тъй като тя ще бъде отлична домакиня и ще ги дари със синове. Името Константин в превод от гръцки език означава постоянен и търпелив, а името Елена - светлина, сияние, ореол, а също и избраница.
