Св. Стилиян живял в областта Пафлагония (Мала Азия) в края на IV и началото на V век. Още в младостта си душата му била чиста и той се опазил от всички страсти на земния път. Не се отклонявал от вярата и давал пример за добродетелност и целомъдрие. Когато наследил баща си, той дарил цялото си наследство на бедни християни и се замонашил.
В манастира Св. Стилиян станал още по-добродетелен слуга на Бога. Постът му бил много строг, службите му – продължителни и отдадени. Но не бил и от това доволен – от аскет станал отшелник и заживял в пустинята, в една пещера. Хранел се с каквото намери, а когато и тревите свършвали, ангели му пращали храна. Мисълта за материалното съвсем го напуснала и той бил сред най-праведните от съвременниците си.
Особена милост питаел към децата и словата на Матей: “Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно” (Мат. 18:3) станали негова мисия. Заради любовта си към децата, Бог го надарил с дарба да лекува. От близо и далеч прииждали майки с болни, сакати деца. Той им давал мир и здраве, , благославял ги и те оздравявали и от неизлечими болести. Дарбата му достигала до там, че и бездетните се сдобивали с деца – нищо не можело да спре Божията сила в лицето на Св. Стилиян.
Дълги години той живял така – в пустинята, в безспирни срещи с нуждаещи се. Идвали и монаси да се съветват и изповядват за трудностите на аскетичния живот и трудностите да устояват на изкушенията. Всички изслушвал и съветвал. На преклонна възраст в мир и святост, Бог прибрал душата му.
Днес не се работи никаква къщна работа, жените месят и раздават питки за здравето на децата, особено, ако в семейството има кърмаче или боледуващо дете.
