Матей бил родом от Капернаум и бил митар - събирач на данъци, поради което се смята за покрововител на митничари и счетоводители. Длъжността митар, или събирач на данъци, била ненавиждана от юдеите, понеже митарят събирал данъци от божия народ за езическото римско правителство. Митарите, освен това, били твърде користолюбиви хора.
Макар и да бил грешник, Матей бил не по-лош, а дори много по-добър от фарисеите и Иисус го намерил като достоен да приеме истинското учение. Така Христос се спрял на брега на Тивериадското езеро край Капернаум, дето се събирали данъците и призовал Матей го да върви след него и от тогава Матей бил винаги с него в числото на Дванадесетте Негови ученици.
Смята се, че Матей бил брат на св. ап. Яков Алфеев, тъй като и двамата носят еднаква фамилия. Както други апостоли, проповядвал Христовото учение и ходил в много и далечни страни: Мидия, Персия, Партия и Индия.
Матей написал своето Евангелие по молбата на апостолите осем години след възкресението на Спасителя. Той пръв описал събитията от земния живот на Господа. Неговото повествование се отличава с необикновена простота и е понятно за всекиго.
Преданието разказва, че той отишъл при един див народ с лоши нрави и обичаи. В град Мирмени обърнал неколцина към Господа, поставил за епископ своя спътник Платон и създал малка църква. След това се изкачил на близката планина сам и пребивавайки в пост усърдно се молел на Бога за обръщането на този неверен народ.
Господ му се явил в планината в образа на прекрасен юноша, дал му жезъл и му заповядал да го забие в земята, като обещал, че тоя жезъл ще принесе плодове, а от корена му ще протече чуден извор.
Като събрал всички жители, Матей посадил жезъла, който цъфнал и пред очите на изумения народ се покрил с чудни плодове. От корена му бликнал бистър извор. Всички се затичали към това дърво, пили вода от появилия се извор и по внушение на апостола, приемали тук св. Кръщени
Земните дни Св. евангелист Матей завършил мъченически. Неговите страдания и смърт били ознаменувани с много чудеса. Когато искали да го заловят, за да го подложат на мъчение, лицето му поразило гонителите с чудесна светлина. Те ослепели, но той с молитва им възвърнал зрението. Пламъкът не се докоснал до него при мъченическия му подвиг.
Езичниците го убили с камъни на 9 август през 63 година. И когато накрая той предал Богу дух, мъчителите с ужас и изумление изповядали Божията сила, изказали почит към светите му мощи и станали ревностни християни.
