Според преданието Света София живеела в Рим през втората половина на I век. Благочестивата жена, изповядваща християнството, имала три дъщери - Вяра, Надежда и Любов, които били съответно на 12, 10 и 9 години. Имената им въплъщавали християнските добродетели, а самите те били възпитавани в любов към Божия син. И четирите не само че не криели своята вяра, но и я изповядвали открито, поради което император Адриан заповядал на наместника си Антиох веднага да ги доведе при него. Когато заповедта му била изпълнена, Света София и трите ѝ дъщери били изключително спокойни, което изумило всички присъстващи. Те не се притеснявали, че им предстоят изтезания, а изглеждали сякаш ще присъстват на пищно тържество.
Императорът положил всички усилия, за да ги убеди да извършат жертвоприношение в името на Темида, но Вяра, Надежда и Любов останали непреклонни, въпреки крехката си възраст. Адриан се разгневил и заповядал да ги подложат на жестоки изтезания, а майка им била принудена да бъде свидетел на всичко това, проявявайки необикновена сила пред смразяващата гледка. Младите момичета не издържали на мъченията и починали, а императорът позволил на Св. София да погребе телата на обичните си дъщери. Точно след три дни умира и тя, а тялото ѝ е погребано при тези на момичетата.
Тя също е почитана като мъченица, редом със своите дъщери, тъй като е изживяла с цялото си майчино сърце ужасяващите мъчения на своите чеда в името на Христа. От 777 година мощите на Светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София са положени в Елзас, Франция.
По традиция, жените на този ден замесват пресни питки, които раздават за здраве, заедно с плодове, характерни за сезона и изобилстващи в градината.
На този ден почитаме християнските добродетели и стремежът към тях, тъй като от векове наред народът ни вярва, че доброто никога не се забравя и един ден ще бъде възнаградено, както и че добрият човек никога не остава сиромах, дори и да е беден.
