Подтиквана от своята гордост и порочност, тя се качила на кораб, на който пътували поклонници за Йерусалим, като се опитала с лекото си поведение да ги съблазни. Пристигайки в светия град, заедно с поклонниците и тя се отправила към Божи гроб. Тук пред входа на храма настъпва преломният момент в нейния живот, когато невидима сила не ѝ позволява да влезе в храма. В този момент в нея заговаря съвестта и тя с ужас вижда цялата мерзост на своя порочен живот.
Покайвайки се и виждайки образа на света Богородица в иконата над входа на храма, тя паднала ничком и с горещи сълзи на разкаяние молила Великата застъпница на християните да се застъпи и за нея да получи позволение да се поклони на Честния кръст, като обещала да не греши повече и да предаде целия си живот в служба на Бога.
Сърдечната ѝ молитва била чута и тя свободно влязла в храма, където се поклонила на Господния кръст. Преподобна Мария излязла от храма и се отправила към Йорданската пустиня, където се отдала на пост, молитва и въздържание до края на живота си. Тя преживяла 47 години без подслон в страшната пустиня между диви зверове, хранейки се с три хляба и корени, но придобивайки толкова силна молитва, че се възнасяла от земята до небето, и така от велика грешница достига до стъпалото на голяма светица, сочена от църквата за пример.
Днес Православната църква почита паметта и на Св. мъченик Аврамий Български. Името Аврам от еврейски означава “баща на много потомци”. Енергията, която името носи, е на твърдоглавост и чувствителност.
Мъченик Аврамий се родил във Волжка България и бил възпитан в мохамеданската вяра. Той бил богат човек и се занимавал с търговия. Бил привикнал към светските блага, но винаги оказвал гостоприемство на странници и бедни.
По Божията воля Аврамий се убедил в лъжливостта на мохамеданското учение и в истинността на християнската вяра и станал истински християнин. Изповядвайки Христовата вяра, той станал омразен за своите сънародници мюсюлмани.
Свети Аврамий загинал мъченически на 1 април 1229 година. Християните в града благоговейно погребали тялото му в християнското гробище на Велики Болгар. На гроба му започнали да стават чудесни изцеления на болни християни, хората разказали за това на княз Георги Всеволодович. След една година тялото на мъченика било пренесено в град Владимир, където князът и семейството му, Владимирският епископ Митрофан, духовенството и народът посрещнали мощите на св. Аврамий и ги положили в църквата „Успение на Пресвета Богородица“ на 6 март 1230 година.
Паметта на св. Аврамий Българин се почита от нашата Църква от древност.
