При едно от нашествията си във Византия, един от най-великите ханове на основаната от прабългарите България, кан Крум (803 -814 г.), при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам, който започнал да разпространява християнското учение сред двора и дори сред синовете на кана.
Наследникът на кан Крум, кан Омуртаг (816–831 г.), забелязал това влияние на Кинам върху братята си. Омуртаг се опитал веднъж да го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза, но Кинам отказал, затова бил хвърлен в затвора за дълги години.
Когато най-малкият син на Омуртаг - наследникът Маламир (831- 836 г.), се възцарил на трона, по-големият брат, княз Енравота, го помолил да изведе Кинам от затвора и да му го подари като роб. Много скоро след това княз Енравота тайно приел светото кръщение под влиянието на Кинам и християнското име Боян.
Като узнал това, Маламир опитал да застави брат си да се откаже от "чуждия Бог", новопокръстения княз решително заявил, че почита единствено Христос, истинският Бог, и никой не може да го отлъчи от любовта му към него. Тогава Маламир произнесъл над на брат си смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл вдъхновена пророческа реч, с която предрекъл, че вярата, заради която аз умира, ще се преумножи на българска земя.
„Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували” .
След това Христовият мъченик преклонил глава под меча и приел мъченически венец около 833 година.
Скоро умрял и Маламир и понеже нямал наследник, наследил го Пресиян (836–852 г.), синът на втория му по-голям брат - княз Звиница. А синът и наследникът на Пресиян, Борис (852–889 г.), приел християнството с името Михаил, и покръстил целия български народ (865 г.).
Така се изпълнило се пророчеството на св. мъченик Енравота-Боян, княз Български и цялата българска земя се изпълнила с църкви и манастири, почитта към св. Кръст станала повсеместна и Христовата благодат почивала над православните свещеници, които извършвали чисти служби и обръщали народа от суеверното езичество към възвишеното богопочитание на Света Троица.
Освен тези сведения, ние нищо друго не знаем за него: где е гробницата му, къде са мощите му, имало ли е служба в негова чест.
