Според българската традиция, светиите са смятани за братя и имат два отделни дни за почитане - Петровден - на 29 юни, и Павловден - на 30 юни.
Според житието, Свети Петър бил обикновен рибар на име Симон. Именно Христос му дал името Петър - означаващо камък. Когато залавят Христос, св. Петър три пъти се отрекъл от него - за което после дълбоко съжалявал.
Свети Павел пък бил фарисей, който участвал в гоненията на християните и дори участвал в убийството на свети Стефан. Житието му разказва, че на път за Дамаск чул Божия глас, който го пита защо го гони. Това изиграва важна роля, скоро той се покръства и става един от най-ревностните християни, проповядващи вярата. Св. Петър бива разпънат на кръст на 29 юни.Същият ден св. Павел е посечен с меч. Двамата апостоли Петър и Павел символизират заблудата и покаянието и се смятат за едни от най-ревностните последователи на Христос. В българския календар Петровден се предшества от Петровите пости. Те започват след Петдесетница.
В народните вярвания Петър и Павел са двама братя - Петър богат и неотстъпчив, Павел - сиромах и справедлив. На свети Петър се паднало да държи ключа за портите на рая. Да съди кой е праведен и ще влезе, кой е грешник и ще отпрати. Справедливостта на неговата дума никой не можел да подложи на съмнение, защото дори, когато майка му - лоша и проклета жена, напуснала този свят и отишла пред портите, той не я пуснал.
Тъй като Петровден съвпада с най-живия период от стопански живот, обредите на този ден са най-често свързани с него. През деня се работи до обяд - в този ден казват, че и свети Петър хващал сърпа. Следобед обаче не трябва да се хваща работа - нито домашна, нито селскостопанска, за да е плодородна годината.
В народния календар Петровден се свързва с горещото лятно слънце, с умирането и възкръсването на всяка нова стопанска година и с легендата за доброволната жертва – тази, която винаги е била най-скъпа на Господ. Затова в някои краища празникът започвал още от рано сутринта. Всички стопани отивали специално на нивите, градините, бостаните и лозята, хвърляли ситни камъчета и изричали магически слова за плодородие и берекет.
На този ден се коли „петровско пиле”. Рано сутринта жените носят в черквата колак и ранни ябълки - петровки. Осветени от свещеника, те носят здраве. На този ден не бива да се върши важна земеделска работа. При суша се прави молебен за дъжд.
По традиция на Петровден на трапезата се нарежда празнично ястие „бял мъж” или „кутмач” (бито прясно сирене, пържено с брашно), петровското пиле, прясна пита, баница с масло и сирене, тиквеник.
Жените отнасят в църквата обреден колак и първите узрели ябълки петровки, за да ги освети свещеникът. После ги раздават за здраве, особено ако в семейството има починали деца. Това вярване е свързано с народните представи за райската градина.
Легендата разказва, че свети Петър е райски ключар и пазител на райската градина. Неговият по-голям брат близнак - свети Павел пуска светкавици и запалва снопите на нивата. Може да предизвика страшни горски пожари, градушки и наводнения.
