Когато в цялата Римската империя започнало десетото гонение на християните при император Диоклетиан, александрийският лекар Кир избягал в Аравийската пустиня, за да не бъде задържан под стража и да помогне на други за тяхното спасение от болестите и от езическите заблуждения.
Като приел монашеско пострижение в Арабия и избавил мнозина от идолската пагуба, св. Кир получил и дара на чудотворството. Нямало болест, която той да не може да излекува с името Христово. Славата му растяла всеки ден и големи множества народ масово приемали християнството.
Тази слава достигнала Йерусалим, където бил пристигнал от Едеса младият воин Йоан. Като чул за александрийския лекар Кир и за неговите чудни дела, вярващият в Иисуса Христа едески воин го издирил и станал негов неразделен спътник и най-усърден подражател.
По това време в роднrs град на Кир – Каноп, заради християнската си вяра била затворена една благородна жена Атанасия заедно с трите си дъщери - Теоксита на 15 години, Теодотия - на 13 и Евдоксия - на 11, които били обречени на жестоки мъчения. Кир и Йоан скоро дошли в града и техните вдъхновени и богомъдри слова така укрепили твърдостта на четирите Христовите изповеднички, че те спокойно приели бъдещата си съдба.
Градоначалникът обаче скоро разбрал за дошлите в Каноп двама чужденци, единият в монашеско, а другият във воинско облекло, които подтикнали трите християнски девици и майка им да не се подчиняват на императорската наредба и да не принасят жертва на идолите. Разяреният управител Сириан веднага заповядал да доведат непознатите смелчаци, които дръзнали и в тъмницата да проповядват галилейската си вяра.
И двамата изповедници не трепнали пред заплахите на Сириановия разпит. Никакви увещания и обещания не поколебали убедената и непоколебима решителност на Кир и Йоан. Безпомощният градоначалник решил не само жестоко да се разправи с тях, но и да използва тяхното изтезание за сплашване и вразумяване на четирите християнки, доведени да видят как се постъпва с непокорните на Диоклетиановите заповеди.
С озверено и безмилостно ожесточение мъчителите неуморно сменявали все по-жестоките изтезания. Опитали всички средства на познатите по цял свят Диоклетианови мъчения. Но жестокият градоначалник не постигнал целта си. Когато свалил оковите от Атанасия и от дъщерите ѝ и започнали да измъчват с продължителни изтезания и тях. Те страдали сякаш в чужди тела и техните чисти и възторжени очи били устремени към небето. Засрамен и безпомощен, управителят наредил незабавно да обезглавят майката и трите ѝ дъщери.
За да си отмъсти за това неочаквано поражение от подвига на християнките, той подложил на нови най-ужасни мъки светите безсребреници чудотворци Кир и Йоан и след това обезглавил и тях на същото място на 31 януари.
Тайни християни взели техните свещени останки и ги погребали в два отделни гроба – двамата мъже в единия, четирите жени в другия.
За да ограничи езическия култ на египеската богиня Изида в Каноп, родното място на св. Кир, архиепископ Кирил Александрийски пренесъл светите мощи на Кир и Йоан в построената още от вуйчо му Теофил Александрийски църква в Каноп.
