"Ако погледнем старите традицции в миналото, около софрата са се събирали целите семейства, но сега фамилите са разбити. Кой заминал в София, кой най- вече в чужбина. По селата зеят празни къщи. Къщи, хубави като кукли, на по 2-3 етажа, но вътре празно. Все по- тихи стават коледите на българина. В миналото на мегдана се виели хора, мъчно ми е , че не минават коледари и лазарките ги позабравихме...Затова сме виновни ние, възрастните. По- лесно ни е да купим маска, от която те побиват страх и ужас, отколкото да учим децата на стария бит. Преуморени сме, делниците станаха много дълги, жиовтът напрегнат, непривлекателен, сиромашки откъм духовност. И се превъщаме в случайни минувачи в историята, нарежда Ели Лозанова.
Тя разказва как в тяхното село мъжът й е коляч, събират с мъжете и докато чистят кожата попийват винце и се изчервяват като берковски ибрици. „Най- хубаво се коли прасе в пухкав сняг, а ето сега нема снег да гътнем прасето“, жалва се тя. В същото време пропомня, че балканджиите са богоязливи хорая но и големи тарикати. Пазарят се дори с Бога. Боже, дай ми нещо, пък аз ще бъда послушен и ще ти построя параклис.
Българите никога не са били роби, те са били под владичество, но не са претопени. Дори в петвековното росбство са имали свободата да градят къщи, да работят, да въртят търговия и най- много са криели данъци. Това да изклинчат от данъците им е останало и до днес. Ние сме се превърнали в страшни Андрешковци, казва Ели Лозанова. Странна е психологията на българина.Дори и пред Бога се опитва да шикалкави.
За древните българи най-таченият празник бил българската Нова година - първият средищен ден в годината – денят на зимното слънцестоене – Идинак. На този ден е била Бъдни вечер. На нея се прекадявали пръст, вода, дърво (бъдникът – голям пън, който се изгаря в огнището), а също и жертвените девет храни – свиня, печена на бъднивечерското огнище, обредни хлябове със златни или сребърни късове в тях, а също и дрянови клончета с пъпки и др.
Обредните хлябове се изрисували със знака на слънчевия кръговрат, на щастието и въобще на кръговрата в природата и живота – свастиката. Бабите я рисуват върху обредните пити и днес. Срещат се често и в шевици, бродерии, тъкани.
Във владетелския двор и във всички родове - от най-малките до най-големите - се правел “Малък събор” (един от годишните събори). На него идвали и чужди първенци, крале и князе, носели данъците, имало живописни шествия с коне, шейни и коли.
Станникът - в двора самият владетел - прекадявал трапезата, на която имало и мед, варено жито (булгур), кървавица или риба (обикновено шаран), петел, орехи и вино - и тържествената вечеря започвала. Особено се държало на прекадяването – стар български обичай (думите “кадя”, “кандило”, “кадилница” са от български произход).
Владетелят бил сурвакан от децата, а след това обливан с вода на открито, а след него - и всички възрастни участници в тържествата. Младежите обикаляли онгъла (средището - столицата на държавата, на областта или друг по-главен град) и селищата с песни до разсъмване - коледуването. Имало спортни игри и състезания.
На Идинак (Годинак) гледаме кой пръв ще прекрачи прага ни - какъвто е гостът - сега полазник - такава година идва. Той влизал и разпалвал жарта в огнището с трески от дръвника. И пожеланията му били свързани с огъня - колкото са искрите, толкова деца и изобилие да донесе Новата година. Черпят го с баница, питиета и ошав, дават му кравай и чорапи.
