След смъртта на родителите си, девицата Параскева наследила голямо богатство, но пожелала да си остане девица, за да бъде Христова невеста. Тя раздала богатството си на бедните и навред разказвала за изкупителното дело на Спасителя. При едно от най-жестоките Диоклетианови гонения тя била хвърлена в тъмница. Очарован от пленителната ѝ красота, съдията се опитал да я склони да се откаже от вярата си, да стане негова съпруга, да бъде богата и почитана.
Боголюбивата девойка е била готова на всякакви страдания, но не и да престъпи Божиите закони. Разгневеният съдия заповядал да бият жестоко непокорната християнка. На другия ден напълно здрава и още по-прекрасна. Отново опитали да я принудят да се поклони на идолите, но. Параскева призовала името Христово и те паднали в капището (езическо светилище). Вбесени, мъчителят наредил да бъде изгорена на клада, но пламъците не я докоснали. Тогава заповядал да бъде посечена с меч. Това станало през 303 г. На другия ден съдията внезапно загинал. Девицата мъченица била погребана с чест и над гроба ѝ ставали изцеления от всякакви болести.
Православната църква чества паметта на още две светици, носещи името св. Параскева: св. преподобна мъченица Параскева Римлянка, подвизавала се също през ІІ в. - чества се на 26 юли; и св. преподобна Параскева Епиватска (ХІ в.), известна още като св. Петка Търновска (Българска) - чества се на 14 октомври. Често пъти хората ги смятат за една и съща личност
Църквата отбелязва паметта и на св. мъченици Тарентий и Неонила и на преподобни Стефан Саваит.
