В началото на IV век властвали царете Максимиан и Максимин, които били верни на езическата вяра заповядали да принуждават християните да принасят жертви на боговете.
В това време в град Амасий, в малоазийската област Понт, се намирал един млад войник, на име Теодор Тирон. Когато началникът му поискал да го принуди да извърши жертвоприношение, Теодор му заявил, че е християнин и няма да принесе жертва на идолите. Всички го убеждавали да се покори, но Теодор продължавал да изповядва Христовата вяра. Тогава му дали три дни за размисъл но той продължил да слави Бога.
В същото време продължавало преследването на християните и опитите да ги принуждават да принасят жертви на езическите идоли. Които отказвали да изпълнят заповедта, били затваряни в тъмница. Теодор ги съпровождал, като ги увещавал към твърдост и търпение. През една нощ Теодор, воден от истинската вяра, подпалил храма на Кибела - един от главните идоли. Постъпката му била забелязана от някои езичници, които съобщили за него на градоначалника.
Управителят повикал Теодор на съд, където войникът Теодор без всякакъв страх признал постъпката си и управителят заповядал да го бият. Той го заплашил с още по-жестоки мъчения, ако не се подчини на царската повеля. Но Теодор спокойно му отговорил, че не се бои от мъки, защото очакването на бъдещите блага го укрепява.
Управителят заповядал да го отведат в тъмница, а вратата на тъмницата да заключат и запечатат, за да умре от глад. Нощем, когато Теодор се молел, явил му се Господ Иисус Христос и му казал да не се бои и да не приема земна храна и питие, защото той е с него.
Когато стражите чули пеенето, се приближили до прозореца и с изумление видели, че печатът и бравата на вратата били цели. Поразени от ужас, те побързали да уведомят за това управителя. Когато дошъл до тъмницата, той чул пеене от няколко гласове и помислил, че при Теодор са влезли християни. Но бравата и печатът били неповредени. Като влязъл вътре, бързо излязъл и на другия ден отново повикал Теодор на съд.
Отново го увещавал да принесе жертва на боговете и му обещавал големи дарове и почести. Младият Теодор обаче бил непреклонен. Управителят заповядал да бъде жестоко измъчван. Когато и мъченията не могли да сломят волята на воина, управителят издал присъда да бъде изгорен на клада.
Теодор се прекръстил и сам се качил на кладата и с молитва и славословие предал на Бога душата си. Една благочестива християнка, на име Евсевия, взела останките на светия мъченик, погребала ги у дома си в град Евхаита и всяка година извършвала помен за него. Това се случило на 17 февруари 306 година.
Около петдесет години след смъртта на Теодор, Юлиан Отстъпник, царувал във Византия. Той мразел християните и се стараел да им прави всевъзможни пакости. Знаейки, че през първата седмица от светата Четиридесетница те пазят строг пост, за да ги подиграе, заповядал на цариградския управител да поръси с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на пазара. Заповедта му била изпълнена.
Но св. мъченик Теодор се явил на архиепископа във видение и му казал: "Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, понеже нещата за ядене са поръсени с кръв от идолски жертви! Поръчай на тия, които нямат храна у дома си, да си правят коливо, т.е. да си варят пшеница с мед". Учуденият архиепископ го запитал кой е той, който се грижи за християните.
"Аз съм мъченикът Христов Теодор Тирон - отговорил светецът - и съм пратен от Бога в помощ на християните". След тия думи мъченикът станал невидим. Архиепископът изпълнил заповяданото и цяла седмица християните се хранели с коливо. Юлиан видял, че мярката не сполучила и заповядал отново да продават храните както преди.
