Русите през X век били още езичници, но още в средата на IX век сред тях започнало да появява християнството, като религия. На някои места били построени църкви и християните свободно извършвали богослужения. Такава църква имало и в град Киев. Княгиня Олга наблюдавала живота на християните, могла да узнае за тяхната вяра и да направи сравнение със славянското езичество. Със своя светъл и проницателен ум тя схванала, че езичеството не е могло да възпита такива люде, каквито са християните. Беседите с християнски учители ѝ открили небесната чистота и висота на християнското учение. Нейното сърце било пленено от евангелската истина. Но Олга не се решавала да приеме кръщение в Киев, понеже се страхувала от вълнения между старейшините и народа, които, като езичници, не били благоразположени към християнската вяра. От друга страна, тя желаела да изслуша най-точни наставления във вярата в самата столица на християнството, за да не допусне някаква грешка. Княгиня Олга искала лично да види всичко най-хубаво в най-хубавата вяра, за да я възприеме с пълно убеждение на ума и сърцето. За тая цел през 955 г. тя заминала в Цариград. Там император Константин Багренородни я приел с големи почести. Патриарх Полиевкт я наставил във вяра и я удостоил със Св.Кръщение, в което тя била наречена Елена. „Благословена си ти сред твоя народ – казал ѝ патриархът, – понеже обикна светлината и остави тъмнината. Тебе ще благославят руските синове!”
Благоверна Олга се върнала в Киев дълбоко убедена в превъзходството на християнската вяра. Тя вече не могла да не желае да се обърнат към християнската светлина и другите, които оставали в езически мрак. Преди всичко, като любеща майка, тя говорела на сина си за тази вяра: „Аз опознах истинския Бог, сине – казала му тя – и се радвам. Ще Го познаеш и ти ще се радваш. Християнската вяра е светлина и радост за душата. Чрез животворното си действие върху душата тя сама говори за своя неземен произход, за своето божествено достойнство. Приеми тая вяра и не само не ще съжаляваш, но ще се считаш най-щастлив, както аз считам себе си най-щастлива!”
Светослав обаче обичал много славата, мислел само за битки и отговорил на майка си: „Как аз едничък да приема друг закон? Цялата ми дружина ще се смее на това!” Макар и да не искал да слуша за светата вяра, той не пречел на другите да я приемат. Мнозина, като слушали убедителната проповед на благоверната княгиня, приемали Св. кръщение. В древните руски паметници се говори, че света Олга посяла първите семена на християнската вяра в своя млад внук Владимир и в неговите братя. Цели 12 години света Олга разпространявала светата вяра далеч зад пределите на Киев. Тя умряла на 11 юли 969 година.
Летописецът преподобни Нестор, завършвайки своите известия за благоверна Олга, пише: „Тя била предтеча на християнството в нашата земя, както зорницата пред слънцето, както зората пред пълната светлина, както месечината нощем, тъй тя светeла всред неповярвалите люде.”
Тя първа из Русия се изкачила в Царството небесно. Руските синове я хвалят като началница. Тя и след смъртта си моли Бога за Русия, а нетленните ѝ мощи продължават да вършат чудеса.”
Над гробницата на блажената Олга в стената на църквата било направено малко прозорче. Когато човек идвал с голяма вяра, прозорчето се отваряло от само себе си и през него той можел да види ясно намиращите се вътре чудотворни мощи, най-достойните виждали да излиза от тях чудно сияние. Който идвал с вяра, от каквато и болест да страдал, веднага се изцелявал. А пред слабоверен прозорчето оставало затворено и той не виждал мощите, даже и да влезел в църквата: виждал само гробницата, но не получавал изцеление. Вярващите получавали всичко необходимо за душевна и телесна полза по молитвите на света Олга, наречена в свето кръщение Елена, и по благодатта на Господ.
Според мнението на някои историци Света Олга-Елена била българска княгиня и следователно отишла в Русия вече християнка.
Източник: pravoslavieto.com
