Празникът Покров на пресвета Богородица възниква през X век, за да се почете явяването на Божията Майка в Константинопол. Това необикновено знамение е станало в първата половина на Х век, в края на живота на св. Андрей Юродиви.
В църквата във Влахерна, близо до градските порти по време на нощно бдение, няколко души видели Богородица, съпровождана от Св. Йоан Кръстител, Св. Йоан Богослов и други светци.
Има данни, че празникът е честван от гръцките православни църкви през ранното Средновековие, но по-късно е забравен или забранен. Той е въведен от киевския княз св. Андрей Боголюбски ок. 1164 г., когато той построява една от най-красивите руски църкви на Нерл във Владимир и я нарича на Покров Богородичен. От Руската църква празникът e заимстван в Българската църква през 19 век. По новия стил този празник се празнува на 1 октомври. Много православни църкви и манастири носят името на Покрова на Пресвета Богородица.
Празникът се чества по различни начини в страната. Жителите на тетевенското село Бабинци отбелязват храмовия празник на параклиса "Покров Богородичен". По обичай хората на селото се изкачват до върха Острич, над Тетевен, където на мястото на стария кръст със средства на дарители от 2005 година се издига параклисът. Рано сутринта се отслужва Света литургия, на която освен жителите на село Бабинци, всяка година идват и гости от Тетевен и околностите. По-късно всички се събират на трапеза, да опитат традиционното за празника и региона меню – курбан, боб и мляко с ориз.
