По думите му 24 декември е "предверието" на самия велик празник на другия ден Рождество Христово. Според православния канон няма Бъдни вечер. Иначе в деня преди Рождество постът е най-строг, не се яде дори олио. "У нас има народна традиция и няма нищо лошо в това - все едно ние сме будни и очакваме идването на спасителя“, посочи дядо Владика.
По думите му Рождество Христово е началото на новата ера в човешката история - не само като години, но и духовно. Човек, когато е бил изгонен от рая заради съгрешението, Господ му е дал обетование, че ще дойде време и ще се яви спасител на света, който ще ни изкупи от греховете и ще ни дарува спасение. Защото човек е видял, че не може сам да се пребори с греха и със злото в света, няма такива сили. Бог е станал човек, за да дарува сили, вяра и това е съвсем нова ера в историята на човечеството. Това променя много от езическите нрави, заяви митрополитът.
Той добави, че в езичеството е имало много падения, грях, неверни представи за Бога. „Езичниците много пъти са си създавали богове с много страсти и грехове, защото са искали по този начин да живеят, така, развратно. Идването на Христос и християнството, променя всичко това, тъй като Господ ни е донесъл най-съвършеното нравствено учение – божественото“, каза още Владиката.
По думите му, когато Христос е приел страдание на кръста, той е изкупил всички наши грехове. „Тогава вече ние, прибягвайки към Господа, получаваме неговата Божествена сила, защото сам човек няма толкова сили да се бори с дявола и злото. В тайнствата на светата църква се дава на човека такава сила, благодат. Най-великото тайнство е светото причастие, тялото и кръвта Христови, които обожествяват човека, дават му сили, за да може той да живее по божествените закони, да върви към святост и да се уподобява на своя създател и творец“, добави духовникът.
Митрополит Гавриил припомни, че Христос се ражда в бедна обстановка и това не е случайно. Той е дошъл, не да властва на земята, не за слава, а да ни покаже пътя към Бога. "Това е смирението, любовта, осъзнаването, че не земните блага правят човека духовно велик, а духовната благодат и дарове. Творецът на вселената се е родил в бедна пещера, която е подготвена да приютява животни в студеното време. По този начин той ни дава още по-големи основания да го обичаме. Такова велико смирение Божият син е приел само, за да ни покаже колко ни обича и иска да ни помогне да се спасим, да живеем тук праведно и там да наследим вечния живот", каза владиката.
Според него Господ е подарил човека на самия човек, той му е дарил свободна воля - човек сам да се управлява. „На нас са ни дадени всичките възможности. Ако човек иска да се възползва от духовните дарове, които Господ ни е дал, тогава той върви към хора, които са просияли в святост, които ние почитаме, които са направили много за своите народи, за човечеството. Ако човек избира злото, той носи отговорност за това, защото, когато имаш свободна воля, не може насила да те накарат да обичаш нещо. Получават награда от Бога тези, които са избрали доброто доброволно, по своя воля и желание. Това е ценността в човека, че той има свобода да избира“, счита митрополитът.
Той добави, че човешката молитва обикновено се състои в три основни неща - да благодарим на Бога за неговите благодеяния, да искаме прошка от него за нашите съгрешения и да се молим на Господ да ни дари това, което смятаме, че ни е необходимо за нас, за близките ни, за нашата църква и родина.
Според владиката е важно да се молим за мир, Господ да укрепи вярата, да дарува любов на хората, да помогне за духовното просвещение.
„Пожелавам на всички здраве на душата и на тялото, мир, много радост. Да благодарим на Бога за неговата велика милост, да празнуваме с отворени сърца и души този велик празник. Бог да ни дарува здраве, сили и да благослови нашия народ, родина и целия свят. Честито Рождество Христово. Божията благодат да бъде с всички“, пожела Ловчанският митрополит.
