Важен момент от коледната обредност е коледуването, което започва още в полунощ срещу празника. Участници в обичая са само мъже – ергени, годеници ипо-рядко млади, омъжени мъже. Наричат ги „коладници”, „коледарци”. Коледарските дружини започват да се оформят още през Коледните пости, най-често на Игнажден. Събират се в дома на своя водач – „станеник”, „воевода”, „коледарски цар”, който винаги е женен мъж. Там мъжете си припомнят старите и учат нови коледарски песни. Коледарите се разделят на „чети”, „колове” или „куди” и начело на всяка избират „четник” или „кудабашия”. В коледарската група има и по-малки момчета, наричани „котки”, които вървят преди коледарите, чукат по портите и с мяукане известяват стопаните за своето идване. Други две момчета събират и носят даровете и краваите, събрани по къщите и се наричат „магарета” и „трохобери”.
Коледарите са пременени в празнично облекло, с украсени калпаци с китки от чимшир ибръшлян и с венци от пуканки, сушени сливи и стафиди. В ръце коледарите носят дълги геги от лесково или дряново дърво. Коледарските чети тръгват да обикалят селото от полунощ до сутринта на Коледа, за да възвестят с песен и благослов раждането на Млада Бога. Стопаните отдалеч ги чуват и с радост отварят портите на дворовете си.
Репертоарът от коледни песни е много богат, но всички те представляват обредно пожелание, типично за началото на годината – за плодородие, късмет, здраве и щастлив живот. В песните, изпълнявани в нощта срещу Коледа, се преплитат прастари езически и християнски представи, което ясно се вижда в мотива „три самодиви стоят до младенеца Христос и му приготвят подаръци”. Силна е вярата в магическата сила на словото. Смята се за грешно коледарските песни да се изпълняват извън определения за тях период. Песните са различни по мотивите си според мястото на изпълнението и според възрастта, пола, социалното и семейно положение на човека, за когото се пеят. Коледарите отправят пожелания с песен към всеки член от семейството – пеят на стопанката, на младата булка, изпълняват песни за новороденото, за момата. Знаят песни и за орач, за овчар, за свещеник, за терзия, за кръчмар. В песните за младите е застъпена темата за любовта и задомяването, за момината хубост и момковото юначество. След изпяването на обредните песни, стопанинът кани коледарите на богата софра, черпи ги с вино и ракия. Момата дава своя „вит-превит кравай” на коледарския станеник. Той излиза напред, близо до трапезата, сваля калпака си, вдига високо кравая и благословя с т. нар. „слава”, „молитва”, „мармарка”, „блажанка”. С тази вербална магия се пожелава отново благополучие на цялото домочадие и плодородие. Хората вярвали, че с коледните песни и благословии ще се сбъднат желанията им за здраве и благополучие.
Във всеки дом коледарите са дарявани задължително с пара, с месо, сланина, брашно, боб, лук, вино, които събира и носи „магарето”. С тези продукти те си устройват угощение в дома на „станеника” и разпределят дарените им от момите краваи. Ако няколко ергени харесват една и съща мома, за нейния кравай се прави търг с наддаване. Част от събраните продукти продават и парите даряват на училищното, читалищното или църковното настоятелство. Чрез участието си в коледарския обред момците преминават в нов социален статус и вече са годни за женене. Много разпространена е народната поговорка, която казва, че „момък, който не е коледувал, не може да се ожени”.
На Коледа според традицията не се работи. Сутринта, празнично пременени, всички семейства отиват на тържествена празнична литургия в църквата и се поздравяват с „Честито Рождество!” После всяко семейство се събира около тържествената Коледна трапеза и отговява от постите с печено прасе, което мъжете са заклали предния ден. Стопанките приготвят още баница с месо, свинско с праз, печена кокошка. По вътрешностите на прасето прогнозират времето през годината – ако сланината на коледната свиня е по-дебела отпред, казват, че зимата ще е дълга и зла. Ако далакът на животното е по-дебел откъм главата, това означава, че зимата скоро ще свърши. До вечерта се разменят празнични гостувания, ходи се „на честито” у именниците – Христо, Христина. После на мегдана се извива традиционното общоселско хоро.
След Освобождението на България от османско владичество към коледната обредност се прибавя нов елемент – коледното дърво. То е привнесено чрез руско и чешко посредничество от Западна Европа и се разпространява предимно в градовете, като постепенно започва да се прави на Нова година. Навсякъде Коледа се празнува три дни, като третият ден е Стефановден /27 декември/.
Източник: balgarskaetnografia.com
