Според Евангелието, Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Празникът започва в първите часове на 25 декември.Той е своеобразно продължение на Бъдни вечер– на него християните честват раждането на Сина Божий - Спасителят Иисус Христос. В българския народен календар се нарича още Божик, Божич, Голяма Коледа
Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата «календе»). Древните народи са чествали 25 декември, като празник на «непобедимия слънчев бог». До IV в в православния календар няма празник, посветен на рождеството на Христос.
Първоначално Коледа е бил езически празник, който като преминава през древния Вавилон и римската «сатурналия», навлиза сред католицизма. Според повечето историци, първото празнуване на Рождество Христово е в Рим през 336 г.сл. Хр., когато Христос бива обявен за lux mundi – истинското слънце, озарило и спасило света от мрака.
Според народната традиция Коледа съдържа много обреди и магически ритуали, свързани с осигуряване на семейното благополучие. Като продължение на Бъдни вечер, празникът започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват млади неженени мъже, т.нар. коледари, само водачът им, наричан станеник, е семеен.
Събират се още на Игнажден, когато започват подготовката си, разучавайки коледарски песни и благословии. В традиционно празнично облекло коледарите обикалят домовете от полунощ до сутринта и пеят песни за благоденствието на дома и членовете на семейството. Навсякъде ги очакват с радост и ги даряват с коледни кравайчета, пари, плодове и др.
Коледа се празнува три дни. На първия ден – Рождество Христово,всички ходят на църква за тържествената празнична литургия, след което се събират на традиционното общоселско хоро.
На Рождество Христово свършват постите и обядът е
блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни
плънки – месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и
следващите са приготвени от свинско месо. На трапеза задължително присъстват пита,
баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинско с праз, печена кокошка.
Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.
