Според Библията, на този ден Иисус отива в дома на своя приятел Лазар и разбира, че от няколко дни е мъртъв. Божият син моли сестрите на покойния да му покажат пещерата, в която е погребано тялото. Заставайки пред входа й, Исус извиква „Лазаре, излез навън” и миг по късно се появява неговият приятел жив и здрав, възкръснал от мъртвите. Преданието разказва, че Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китион на остров Кипър. Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие
Това чудо кара и най-скептичните жители на Йерусалим да повярват в божествената сила на Христос, но едновременно с това му навлича ненавистта на еврейските първосвещеници. На този ден те вземат решение при първа възможност да го уловят и предадат за екзекуция, което им се отдава съвсем скоро.
В народните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот. Затова Лазаровден е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбищата. По традиция се откъсват върбовите клонки, с които трябва да се окичат вратите на следващия ден - Цветница.
Най-характерният български обичай на този ден е Лазаруването. За девойките това е обред за „посвещение“ в моминството, за „замомяване“ - така те влизат в групата на момите и са готови да създадат семейство. Тяхната възраст е от 10 до около 16 години. Някога се е смятало, че девойка, която не е лазарувала, не може да се ожени. Обикновено на този ден в миналото момците са искали ръката на своята избраница.
Лазарките, облечени в празнични дрехи и с цветни венци на главите, носят кошнички, окичени със зеленина за събиране на дарове. Те обикалят къщите с песни, пожелавайки здраве, плодородие, щастие, благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството, а от своя страна стопаните ги даряват с орехи, яйца, пари, плодове и дребни подаръци.
В същността си Лазаруването е посветителски обред, през който трябва да преминат всички девойки, за да могат да минат под венчило. Смятало се, че девойка, която не е лазарувала, не може да се мине под венчило. На пръв поглед е трудно да намерим връзката между чудото на възкресението и Лазаруването. В народното мислене обаче този обред е символична смърт и прераждане на детето в жена. От този ден нататък девойката има нов социален статус и вече може да си избира годеник, както и от друга страна, да бъде искана за невеста.
На този ден празничният обред започва рано сутринта. Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и започват да обикалят селото пременени в невестински дрехи, взети на заем, ходят от къща на къща и пеят за женитба, любов, здраве и плодородие. Премяната на лазарките символизира не само брачния характер на празника, но и любовта, женитбата и плодородието, които винаги преплитат своята същност в едно.
Традицията на Лазаровден повелява да се пее на всеки член от семейството, в зависимост от неговата възраст, пол и положение в обществото. Независимо от това, лазарките влизат в дома с типичното за празника обръщение: Ой, Лазаре, Лазаре...
Интересното е, че лазарските песни се изпълняват единствено в този ден от годината и по никакъв друг повод. Строго забранено било ритуалните песни да се пеят след Лазаровден, защото на момите “ще им излязат циреи”. Освен това вярвали, че лазаруването било гаранция, че нито една от лазарките няма да бъде грабната от змей горянин.
В миналото народът вярвал, че словото, изречено на този ден, има магическа сила и освен че ще помогне на девойките да се превърнат в жени, ще помогне и на пролетта да смени зимата. С вяра в мистиката на Лазаровден са свързани и много от обичаите, които се изпълняват.
Стопанката на къщата търкулвала сито през лазарките и гадаела за плодородието според това как ще падне на земята. Друг обичай повелява да ги посипва с жито, докато танцуват, а те да се завъртят с думите: Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца...
Обичаят завършва на другата сутрин с ритуала "кумичене", при който девойките пускат венчетата си по реката. Тази, чиято китка пристигне първа, се обявява за кумица и останалите й отдават почит през цялата година.
