Император Константин помолил Бог за подкрепа, тъй като войниците му били много по-малко от тези на противника. Когато слънцето започнало да залязва, той съзрял на небето кръст, под който пишело: “С това ще победиш”, а вечерта в съня му се явил самият Божи син.
Той му наредил да направи знаме, приличащо на кръста, и да издълбае кръстове върху щитовете и шлемовете на своите войници. Така Константин Велики влязъл тържествено в Рим, разгромявайки войските на тиранина.
През 326 година майката на Константин Велики – Света Елена, тръгнала към Палестина, за да търси затрупания преди близо два века гроб Господен. Не след дълго тя открила пещерата на гроба и три кръста, сред които и Христовия. Над пещерата е построен храм, който тържествено е осветен на 14 септември 335 година.
Храмът съществува и до днес, а на този ден пред него се стичат хиляди поклонници, за да зърнат Христовия кръст. Епископът го “въздвижва” над главите им, откъдето празникът получава и своето име.
В народните поверия се казва, че срещу Кръстовден всички молитви ще бъдат чути, защото в нощта срещу Кръстовден, Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание. Точно затова трябва да се стои до полунощ, за да се посрещне самия ден. На този празник се вярва, че и дори сънищата са чудотворни – там хората могат да получат ключа към своето изцеление.
Празникът е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. Хората вярвали, че на този ден се поставя началото на есента, а денят и нощта се кръстосват – изравняват. На този ден слънцето тръгва “назад”, настъпва равноденствие, времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.
Рано сутринта жените носят в църквата зимното семе – на всички житни растения, които ще садят през есента, за да бъде осветено, и босилек, който пазят за лек.
На този ден най-възрастната жена в дома трябва да опече специален обреден хляб, наречен “Кръстова пита” или “Кръсташка”, украсен с голям кръст по средата.
Пред деня е забранено да се ядат всякакви червени храни като червени ябълки, червен пипер, домати, репички и други, като израз на почит към кръста, върху който Исус е пролял кръвта си, за да спаси човечеството. Oсвен забраната за приемане на червени храни, на Кръстовден се спазва строг пост. Масата е отрупана с постни храни, главно печена тиква и зелник с праз лук.
Свещеникът обикаля всички къщи и пръска със светена вода за здраве. Всеки носи малко светена вода и на нивата си и пръска от нея във формата на кръст – “кръстосва нивата”. Стопаните даряват отеца със зеленчуци и варива, жито от нова реколта, а той поставя на трапезата им с тъкана нова покривка, църковен кръст.
По традиция жените заравят или “кръстосват” стъблата на многогодишните си китки в градината, за да не се “пресекат”, тъй като студът наближава и се очаква падането на първите слани. Мъжете от своя страна си пазят кръста от идващия студ и започват да увиват поясите си.
На този ден не се работи нищо , освен брането на грозде, подготовката на виното, оране и засяване. От домашните никой не бива да работи. Не се мете, не се дава нищо назаем, “за да не се изнесе берекетът”, също не се шие с игла, “за да не се надупчи” семето.
На Кръстовден официално се откриват и седенките, очаквани с огромно нетърпение от девойките и момците.
