Избухването на Априлското въстание е едно от най-значимите събития в българската история. След неуспеха на Старозагорското въстание през 1875 г. нова група революционни дейци формират Гюргевския революционен комитет, който решава да организира въстание през пролетта на 1876 г., използвайки кризата в Османската империя.
Гюргевският революционен комитет разделя страната на 5 революционни окръзи – Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски и Софийски. Определени са главни апостоли, които да ръководят и координират дейността по подготовката на въстанието. Но реални действия са извършени в Първи революционен окръг – Търновски и Пловдивски окръг.
В Четвърти революционен окръг – Пловдивски, за главен апостол е определен Панайот Волов, но по-късно той отстъпва ръководството на Георги Бенковски, който организира и прочутата Хвърковата чета.
На 14 април 1876г. в местността „Оборище”, близо до Панагюрище, е свикано общо събрание, което решава въстанието да избухне на 1 май, но предателство принуждава организаторите да действат по-рано.
Априлското въстание избухва преждевременно на 20 април в Копривщица. Тук предния ден пристига конна полицейска група начело с Неждеб ага. Заптиетата правят опит да арестуват Тодор Каблешков, водачът на местния революционен комитет. Опитът за задържане не е успешен и той обявява избухването на въстанието. Въстаниците се насочват към местния конак и го превземат. Църковните камбани забили тържествено, пушките гърмели, а от всички улици на Копривщица заприиждали въстаници, облечени с униформи.
Тодор Каблешков написва писмо, с което уведомява апостолите в Панагюрище за събитията в Копривщица. Това писмо става известно като „Кървавото писмо”, тъй като е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета и е пренесено до Панагюрище от 19-годишния Георги Салчев, който взима разстоянието между двата града за рекордните два часа.
Получил вестта за обявяване на въстанието, Георги Бенковски действа незабавно и Панагюрище въстава. Властта в града е завзета от въстаниците и е създаден Военен съвет начело с Павел Бобеков.
На 22 април тържествено е осветено въстаническото знаме, ушито от Райна Княгиня, превърнала се в един от символите на въстанието.
Османските власти реагират бързо изпращайки редовна армия башибозушки части. Най-силна е била реакцията срещу центъра на въстанието в Средногорието. Панагюрище, Перущица и Батак са подложени на жестоки разрушения, като Батак се превръща в символ на трагедията.
В Батак са избити или изгорени живи над 3000 души. Всичко това се случва след като първенците на селото решават да предат доброволно своето оръжие в замяна на помилване. Най-жестоко и масово е клането в местната църква „Св. Неделя”. Тук в продължение на три дни са обкръжени търсещи спасение майки и деца. На 3 май църквата е атакувана и настъпва масово клане.
По различни данни жертвите в Априлското въстание достигат около 30 000 души, а близо 200 селища са разрушени или опожарени.
Въпреки военния неуспех, международният отзвук след потушаване на въстанието е огромен. Европейската общественост научава за извършените жестокости, а българският въпрос става предмет на международна дипломация.
