Кои народи използват кирилицата?
Над 250 милиона души по света познават кирилицата, а тя е не просто използвана, а официална писменост в 23 страни, които, подредени по азбучен ред според първата буква от имената им, са: България, Башкирия, Беларус, Босна и Херцеговина, Бурятия, Дагестан, Ингушетия, Кабардино-Балкарската република, Казахстан, Киргизстан, Македония, Марийската република, Монголия, Мордовската република, Русия, Сърбия, Татарстан, Тува, Черна гора, Таджикистан, Удмуртската република, Украйна, Чечня, Чувашката република.
И докато за страните в Източна Европа, които исторически са свързани със славянските народи, заселили се по тези земи, за които употребата на славянска писменост е очаквана и е съвсем естествено да бъдат в списъка, съдържащ кои народи използват кирилицата, то за държави в Азия и за неславянски народи, това не е очаквано, но е факт.
В недалечното минало държавите, които са използвали кирилицата като своя официална писменост и азбука, били повече, тъй като до 70-те години на XIX век е използвана и в Румъния. В Молдова, която също използва в продължение на векове кирилицата, преминаването към латиница и отказът от кирилица се случват съвсем скоро – през 2020 година.
Кои езици използват азбука, създадена въз основа на кирилицата?
Още по-дълъг и съдържащ стотици езици е списъкът на онези, които използват или които са използвали азбука въз основа на кирилицата, като част от тях вероятно ще са напълно непознати за вас – Мордовски, Коми, Хакаски, Чукчи и други стотици езици, които най-общо се разделят на:
- Балтийски езици,
- Индо-ирански езици,
- Романски езици,
- Славянски езици,
- Кавказки езици,
- Китайско-тибетски езици,
- Чукотско-Камчатски езици
- Монголски езици,
- Тюркски езици,
- Уралски езици и т.н.
Важен и значим факт е, че сред тях има азбуки на не-славянски езици с азбука на базата на кирилицата.
Кратка история на кирилицата
Кирилицата замества трудната за изписване глаголица – първата славянска писменост, първата българска азбука, създадена от светите братя Кирил и Методий, чийто автор – Константин Философ с монашеско име Кирил, е неоспорим. Глаголицата е азбуката, на която двамата братя и учениците им проповядват християнството, именно тя процъфтява в книжовните средища край Охрид, Плиска и Преслав, като в Преслав е създадена втората българска азбука – кирилица, за която се счита, че е кръстена на името на Константин-Кирил и в памет на делото му.
През 1563 година срещаме названието кирилица за първи път, като първоначално кирилицата и глаголицата били употребявани едновременно и посъвместно, докато кирилицата постепенно изместила глаголицата като по-лесна за изписване, по-опростена и по-близка до езика на българите.
В България масово по-разпространена била традиционната кирилица, употребявана у нас до 1830 година, когато е модифицирана от цар Петър I. Окончателният вариант на кирилицата, която използваме и до днес, е възприет през 1945 година. Това е годината, в която правописна реформа оформя окончателно съвременната кирилица и се премахват буквите Ѣ (Е двойно) и Ѫ (голяма носовка).
Създадената в Преславската книжовна школа кирилицата е изиграла ключова роля за писмеността на редица славянски народи, както и на някои неславянски народи. Тя, подобно на глаголицата, търпи промени през вековете, за да достигне вида, познат днес, но нейните основи са поставени именно в България.
