Климент Охридски произхождал от семейството на български славяни. "Този велик наш отец и български светилник по род бе от европейските мизи, които мнозина наричат българи” (из "Охридската легенда"). Предполага се, че е родом от Югозападна България. От ранна възраст се присъединил към Светите братя първоучители и участвал в техните мисии.
След смъртта на Методий през 885 г., когато започнали гоненията на Кирило-Методиевите ученици, Климент, Наум и Ангеларий се отправили към България.
През пролетта на 886 г. били посрещнати радушно от българския Княз Борис І Покръстител. В столицата Плиска Климент посветил изцяло своята енергия и своето писателско перо на християнския български народ. Участвал в превода на богослужебни книги и заедно с Константин Преславски - друг ученик на светите Кирил и Методий, написал оригинални български химнографски творби.
Неговото литературно дело е богато и разнообразно в жанрово отношение. Той е писал жития, похвални и поучителни слова, химни. Повечето от неговите химни са в акростих, съдържащ името му. Според учените, съчиненията на Климент Охридски са от 15 до 50. В края на живота си Охридският чудотворец превел и Цветния триод.
Едно от най-значимите му книжовни дела било опростяването на глаголицата и създаването на нова буквена система, наречена "кирилица" в памет на неговия първоучител св. Константин - Кирил Философ.
Княз Борис І изпратил Климент в Кутмичевица (днешна Македония). Тук, най-вече в главния град на областта - Охрид, Охридският чудотворец трябвало да образова българите и да организира църковния живот. Климент създал училища за начална грамотност и подготвил първите свещенослужители за нуждите на българската църква. За седем години този български учител обучил на глаголица близо 3500 ученици. Много от тях приели духовен сан и като свещеници разпространявали православието и книжовността по цяла България.
Само в западната половина на тогавашна България Св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език.
След възцаряването на Цар Симеон Велики през 893 г., официално в българските църкви било въведено богослужение на славянски език. На събора в Преслав същата година, Климент бил ръкоположен за епископ на Величката епархия и избран за "пръв епископ на българския език".
Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ.
Освен църковна и просветна дейност, Климент Охридски разгърнал и широко манастирско и църковно строителство. С помощта на Цар Симеон той основал манастира "Св. Пантелеймон”, който станал център на книжовната дейност в Охрид. Построил и две малки църкви, които нямали равни по своето изящество.
Климент Охридски е дал своя принос и за развитието на българската книжнина. Неговото литературно дело е богато и разнообразно в жанрово отношение. Той е писал жития, похвални и поучителни слова, химни. Повечето от неговите химни са в акростих, съдържащ името му. Според учените, съчиненията на Климент Охридски са от 15 до 50. В края на живота си Охридският чудотворец превел и Цветния триод.
Климент Охридски умира на 27 юли 916 г. Погребан е в притвора на манастирската църква "Св. Пантелеймон” в Охрид. Заради своите дела, след смъртта си епископ Климент е канонизиран. Той е един от Светите Седмочисленици, наред със славянските първоучители Кирил и Методий, и учениците им Горазд, Наум, Ангеларий и Сава.
Името "Св. Климент Охридски” носи първото и най-голямо наше учебно заведение - Софийският университет, още от създаването си през 1888 г. По тази причина Св. Климент е считан за покровител на висшето образование и за патрон на студентството у нас.
Имен ден днес празнуват всички с имената Климент, Климентина, Клементина и производните им.
