Героят на Венедикт Ерофеев пътува към Бога, но до него се стига само опустошен, унищожен и в крайна сметка, преминал през тежки вътрешни битки. Героят е объркан. И той не прославя в никакъв случай пиянството на един мъж, любим, само удавя мъката си.
"Героят води разговор и с Бога и дявола, както пишат критиците за автора на "Москва-Петушки“ и за псевдо-автобиографична постмодерна поема в проза на писателя Венедикт Ерофеев. "Поема“ е жанровото определение, дадено от автора - в действителност става дума за повест или роман.
Поемата е написана между 1969 и 1970 г. и в началото се разпространява на самиздатски начала. За пръв път е публикувана през 1973 г. В Израел (с тираж 300 броя), след това - през 1977 г. в Париж. В СССР е публикувана едва в епохата на перестройката през 1988-1989 г., отначало със съкращения в списание "Трезвост и култура“, а след това - в сравнително по-пълен вид, в литературния алманах "Вест“. Накрая през 1989 г. е публикувана от издателство "Прометей" в книгата "Москва–Петушки“ почти в оригиналната си форма.
По молба на автора след излизането на поемата в отделна книга и е поставена цена 3 рубли и 62 копейки: толкова струва бутилка водка по времето, когато е написана.
Чуждите издатели си измислят свои названия: френските - "Москва на водката“, полските - нещо като "Внимание, вратите се затварят, следваща спирка - "Алкохолна". А в оригиналното ѝ название е заложена много важна идея. Това е пътешествие, но откъде и накъде? Москва, Кремъл, Петушки - ясно.
Камелия Василева
