Оказва се, че зимният сезон в Северното полукълбо, който официално приключи на 20 март, е вторият най-топъл в историята, откакто се събират данни, както и най-топлият, ако се вземе само статистиката за температурите на сушата.
Аномалията е най-ясно изразена в Европа и Азия, където средните температури в периода от декември до февруари са били 3.2 градуса по Целзий. Това е с 3.1 градуса над средното равнище за периода от 1951 до 1980 г. и с 0.8% над предишния рекорд.
След сравнително нормалните температури през есента, те останаха близки до нивата си от ноември през почти цялата зима. В Бостън, САЩ, където минималните температури през януари обикновено са на ниво от 6 градуса по Целзий, тази година средният минимум е бил около нулата.
В Токио тя е била около 5 градуса при следно равнище за последните години малко над нулата.
В Русия обаче разликите са едни от най-драстичните. Тази зима в Москва средната температура през зимата беше около -2 градуса по Целзий при историческо средно ниво от -13.
Климатичните експерти, цитирани от The Economist, обаче отбелязват, че "неслучилата" се зима на 2019-2020 все още не може да бъде обявена за новото нормално състояние, защото основният фактор, който определя колко суров е зимният сезон в Северното полукълбо, е т. нар. "арктическа осцилация", или разликата в атмосферното налягане между Северния полюс и тропиците.
Когато налягането на полюса е по-високо, то "избутва" студените въздушни маси на юг, а това води до по-студени и по-сухи зими. Когато обаче то е по-високо в тропическите зони, топлите течения се пренасят на север. Този цикъл се повтаря през няколко години, но не се случва на равни интервали от време и трудно може да бъде прогнозиран.
Все още не са ясни причините, поради които атмосферното налягане в тропиците бе значително по-високо от това в Арктическия кръг. Изследователите все още се опитват да разберат и начина, по който повишаващите се средни температури на планетата влияят върху арктическата осцилация.
Повечето от тях обаче са на мнение, че климатичните промени със сигурност са сред причините за настоящите зимни аномалии. При средните температури през 50-те години на миналия век например, подобна топла зима е била почти невъзможна.
При настоящите равнища може да се очакват подобни явления на всеки 10-11 години, а ако затоплянето продължи, топлите зими ще се превърнат в нещо нормално.
Разбира се, те носят със себе си и редица предимства - отоплението е по-евтино и грипният сезон обикновено е по-кратък. Но успоредно с това се появяват и нови проблеми - без зимното замръзване на почвата вредителите нанасят повече вреди върху селскостопанските насаждения.
Обикновено по-топлите зими са и с повече валежи, което води до наводнения през пролетта.
В бъдеще може да се окаже, че зимните студове могат да започнат да липсват дори и на хората, които преди не са ги обичали кой знае колко.
