Светата обител има бурна история и е била истинска крепост на българщината, заради което неколкократно е била опожарявана. Възникнал през ХIV в. в подножието на величествени скали край река Искър, манастирът е съществувал почти през цялото Второ българско царство. През ХVII в. е възстановен от известния живописец и книжовник - свети Пимен Зографски (Софийски). В неговото житие се упоменава, че е "съградил над 300 църкви и 50 манастира в Софийско". Сред тях е и Черепишкият,споменато и от Паисий Хилендарски в „История славянобългарска” .
В най-мрачните години на робството, манастирът се е утвърдил като важно книжовно и духовно средище, доказателство за което са едни от големите български литературни паметници - Черепишкото евангелие от ХVI в. с позлатен обков, изработен от чипровските майстори Никола и Пала, и украсено с две рисувани евангелски сцени, Евангелието на йеромонах Данаил от 1616 г. и Апостолът на книжовника Яков от 1630 г.
Тук през 1762 г. поп Тодор от Враца написва сборника с поучения и слова "Маргарит". През ХIХ в. в манастира е работил забележителният български книжовник Дамаскин Хилендарец, бил е убежище и на свети Софроний Врачански.
В костницата на манастира се пазят костите на загиналите Ботеви четници, след разгрома на четата във Врачанския балкан.
Да се съхрани това свято място на вярата и българщината, десетки доброволци от региона помагат за възстановяването и укрепването на сградния фонд. Тази богоугодна инициатива намира много последователи и извън България. Своя доброволен труд тук са вложили студенти етнолози от Карловския университет, група студенти от Чехия, които отново се очаква да пристигнат тази година и, разбира се – хората от дефилето.
В момента доброволците работят по възстановяването на една от сградите – така наречената Чема къща. По време на ремонтните дейности, работниците се натъкнали на интересна находка – дървена врата от началото на миналия век. Ето какво разказва един от тях – фотографът Борис Кръстев от близкото село Зверино.
„При подмяна на дървена дограма, се натъкнахме на тази находка. На нея има надписи с имената на ученици , които са учили в манастира за свещеници. Най - ранната дата, която се вижда, е от далечната 1912 година.
Има имена и на други ученици , включително на момичета , които по това време също са учили в манастира. Вратата ще бъде консервирана от специалисти и поставена в музея в манастира”- допълва Фотоокото на Искърското дефиле – Борис Кръстев.
Снимки: Борис Кръстев
