Игнажден празнуваме в чест на Игнатий Богоносец - един от учениците на св. Йоан Богослов. Св. Игнатий е живял през ІІ век. Според благочестиво предание, той е онова дете, което Исус Христос посочил, докато апостолите спорели за първенство. Повикал детето и го прегърнал, като казал: "Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И, който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема." Застигнат от участта на повечето ранни християни, вследствие гоненията срещу тях, св. Игнатий намира своята мъченическа смърт. Загива на сцената на римския колизеум, разкъсан от диви зверове.
Игна̀жден (Идина̀жден, Идина̀к, Млада година, Млад ден, Нов ден – в Източна България, Игнат и Игнатовден – в Западна и Южна България) е ден, в който по източноправославния календар се почита свети Игнатий Богоносец. Според християнската традиция, на този ден започват родилните мъки на Богородица, затова в народните песни се пее: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа“.
Празникът е свързан с предхристиянски мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог, календарно свързан с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Обредността на празника дава представа за начало. В някои райони на България Игнажден се смята за начало на мръсните дни и на прехода между старата и новата година.
Вечерта на Игнажден цялото семейство се събира около трапезата, а най-възрастният член благославя храната на масата. Това е първата кадена вечеря от поредицата от предстоящи празници. Най-възрастният член на семейството трябва да прекади вечерята. Задължително на масата се слагат сурово жито и орехи.
В обредната питка се поставя свещ, която задължително трябва да се запали - вярва се, че огънят прогонва лошото. Свещта от орехите от тази кадена вечеря се запазват и се използват и за останалите кадени вечери, които предстоят.
По стара народна традиция, по време на празничната вечеря не трябва да се става на масата. Ако тази забрана се наруши, предците ни са вярвали, че това ще доведе до слаба реколта от пшеница и кокошките няма да снасят много яйца през годината. Ако все пак се наложи някой да стане от трапезата, традицията повелява той да ходи приведен. Предците ни са вярвали, че по този начин пшеницата ще даде богата реколта.
Един от обичаите за деня е свързан със сполазника - човекът, който пръв влиза у дома. Според традциите той трябва да носи със себе си слама и клонки от дръвчета. Сполазникът трябва да седне върху тях. Това е добра поличба. Според народните вярвания момата у дома бързо ще си намери жених, а кокошките ще снасят много яйца през годината.
На Игнажден започват приготвленията за Коледа. На този ден домакините извършват основно почистване на дома, набавят си необходимата храна за приготвянето на празничната трапеза за предстоящите празници. Също така след този празник постът става най-строг. Целта е тялото и душата да се подготвят за предстоящия светъл празник Рождество Христово.
На този ден е забранено шиенето. Вярва се, че ако се шие на празника, това ще зашие червата на кокошките и през годината няма да има много яйца. Освен това е забранено бременните жени да работят и да се преуморяват. Ако не се спази тази забрана, раждането ще е тежко.
Вярва се, че това е денят, в който са започнали родилните мъки на Света Богородица, затова всички бременни жени не трябва да работят, за да родят леко.
На този ден не трябва да се изнася нищо от дома, най-вече сол, която се свързва със защитата от зли сили. Също така не е добре да се дават пари назаем, това вещае бедност и нищета през цялата година.
На Игнажден се правят и интересни гадания за времето. Всеки ден от периода от 20 декември до 31 януари, показва какво ще е времето съответно през всеки един от следващите 12 месеца.
Ясното време на Игнажден вещае суша през април. Дъждовното време на празника, вещае дъждовен април. Облачното време вещае добра реколта и високи добиви от мед. Ако на този ден, както и на Коледа вали сняг, това е добра поличба.
