Първото населено място, което проучват изследователите, е Върбешница. Там те се срещат със семейството на дядо Васил Вълов и баба Митка Георгиева, които разказват, че всеки един християнски празник е бил отбелязван според традициите. На Коледа се е събирало цялото семейство, а посрещането на коледарските дружини е било неизменна част от самия празник. Като дете дядо Васил е бил коледар, а неговата съпруга – лазарка. За съжаление момичетата в семейството не са продължили тази хубава българска традиция.
На друг голям християнски празник – Великден, в събота са боядисвали около 50-60 яйца. Първото червено яйце не са слагали пред иконата, а са го носили в църквата, заедно с други боядисани яйца за сираците.
Информаторите разказали още за четири оброка в селото, отбелязвали се на Спасовден, Еньовден, Петковден и Гергьовден.
Историята на Върбешница не свършва до тук. Тя е съхранена в две къщи, съседни на семейството на Васил и Митка. Част от сградите са реставрирани, а останалата показва неподправени стаи и посуда. В къщите, запазена за поколенията, е подредена и колекция от автентични носии.
Всички празници са се отбелязвали и в село Долна Кремена, където на мегдана се е събирало цялото село. Един от най-тачените празници е бил Тодоровден, когато са се организирали надбягвания с коне, а в тях са участвали и млади жени.
Правени са и обичаите „Герман“ и „Пеперуда“. Първият се провеждал близо до водоизточник. Жените изработвали човек от глина, играели около него, а накрая се събирала цялата махала и го заравяли до вода. Главно действащо лице във втория обичай е най-малкото момиче в избрано семейство, т.нар. „изтърсак“. То бива обвито в бъз и играело и пеело заедно с останалите жители. След това се приготвяли яйца и качамак и всички сядали на обща трапеза.
Традиционният занаят в Долна Кремена е бил кошничарството, а през пролетта се е варял сапун, подчерта уредникът в отдел „Етнография“ във врачанския исторически музей- Йоана Нанкова.
„Кошниците са се правели от лозови пръчки. В Долна Кремена е имало множество воденици, развито е било железарството, правели са се и каруци. Имало е и бозаджийница. Отглеждал се е и коноп за направата на въжета, ризи и чаршафи“, каза още Нанкова.
В местното читалище „Просвета 1897“ има обособен кът, в който се подреждат изложби, свързани със съответния празник. Подреждат се ръчно изплетени дантели и шевици, ретро шалове и кърпи и други уникални експонати. Всичко, което се показва е дарение от жените в селото.
Крайната точка в направеното етнографско проучване е Ослен Криводол. Старото място на селото днес местните го знаят като „Вѝна“, но не знаят откъде произлиза името, тъй като не е имало лозя. Хората са работили с магарета, казвали са им „ослé“, а поради криволичещата река идва и името на селото – Ослен Криводол.
Хората в селото са работили до 40-годишна възраст, а след това ги смятали за стари и ги пращали на кошарите. Младите поемали другата работа – земеделската.
Махалите в селото имали различни оброци.
„Пет оброка пазят селото. В местността „Черковището“ на Гергьовден се е събирало цялото село на обща трапеза. Други оброци е имало на Петровден, на Илинден, на Спасовден и на Костадиновден.
Едни от най-тачените празници в селото са Коледа, Йордановден, Бабинден, Лазаровден и Гергьовден.
Обобщение на доклада направи Силвия Гарванска – уредник в музея.
„От традиционния празничен календар най-почитани са най-големите християнски празници. В село Ослен Криводол все още се пази традицията на лазаруване и коледуване, а в другите две селища почти е на изчезване. И в трите села са се правили обичаи за измолване на дъжд“, каза в своето обобщение Гарванска.
Зимните четения в Регионалния исторически музей ще продължат до 26 април, включително.
Следваща сряда, 22 март, от 17:00 часа своя доклад на тема „Детският игрален свят на населението от Врачанско от началото на 20 век“ ще представи Александра Тодорова – уредник в „Етнографско-възрожденския комплекс“.
