Еньовден е един от най-хубавите празници в народния ни календар, който по значение стои редом до Коледа, Великден и Гергьовден. Традициите и ритуалите на Еньовден са изпълнени с надежди за здраве, щастие и любов. В тях се крият необятното съкровище на народната мъдрост.
В различните географски области името се произнася по различен начин — в софийско името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка.
В народните поверия е наричан още ден на Божиите природни тайнства, заради необикновената енергия, с която той е зареден. Главна роля в празнуването този ден освен водата играят и лековитите билки.
В тази връзка, в народния календар е известен с това, че в нощта срещу Еньовден се извършва най-масовото бране на билки, защото тогава те придобиват голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето.
Според народните поверия в този ден билките притежават най-мощна лечебна сила и помагат дори за много тежки заболявания. Казват, че е най-добре в ранни зори при изгрев слънце да си берат лековитите треви, тъй като именно тогава имат най-мощна сила.
Хората вярвали, че слънцето разгръща цялата си мощ и след това започва бавно „да умира“, а дните да намаляват. Затова повечето ритуали се извършват още преди изгрев. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“.
Вярва се още, че Свети Еньо помага на бездетните семейства така, както Бог е помогнал на Захарий и Елисавета да се сдобият със сина си - Свети Йоан Кръстител.
Според поверието на Еньовден се сбъдват добрите пожелания и с изпълнението на старите обреди, народът отбелязвал появата на ново семейство.
На Еньовден звездите слизат на земята и баят на билките да са по-лековити.
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" — за всички болести и за "болестта без име".
В някои региони имало и отделен ритуал, на който откъснатите билки били „откупувани“ от природата. Набраните снопчета се струпвали на едно място, а жените играели около тях т. нар. „мълчано хоро“ - един от най-важните ритуали в нощта срещу Еньовден и се играе само от жени.
Преди да започне, участничките в него си „наричат“ онова, което искат да получат. Хорото се игре в пълно мълчание, понеже се вярвало, че в този момент човешки глас ще обезсили лечебните свойства на билките.
Вярвало се още и, че по Еньовден добрите сънища се сбъдват, а лошите сочат какво ще си отиде от нас и ние ще се избавим от неговото зловредно присъствие.
От билките, набрани срещу Еньовден се свиват китки, които се окачват по различни места в къщата, за да гонят лошите сили.
Особен вид е т. нар. „момина китка“. Тя се събира от 7 до 12 различни видове билки, а някои са задължителни и без тях не може– седефче, невен, иглика, ружа, босилек, здравец. Най-важната билка в „момината китка“ е омайничето. То ще запали любов в сърцето на мъжа, когото момата си е харесала и за него иска да се омъжи.
От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън.
От останалите събрани билки и цветя се прави голям Еньовски венец, през който минават всички, за да бъдат здрави през цялата година.
- За здраве младите се провират и под две дрянови дръвчета със завързани върхове.
- Ако жените и момите си измият косите с вода, в която е накисната еньовска трева, няма да страдат от главоболие, а косите им ще бъдат гъсти и блестящи.
- Ако вържат ръж на кръста си, няма да ги боли при полската работа.
Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето се радва, „трепти“, „играе“ и е добре да те види рано, да си вземе сбогом и да поръси с лечебните си слънчеви капки и който види това, ще бъде здрав през годината.
Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова млади и стари се търкалят за здраве в росни ливади и се къпят преди изгрев в течаща вода (извори и реки).
Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
Момите изнасят навън чеиза си, за да го види и благослови слънцето. Хората излизат рано по високите хълмове, за да посрещнат изгрева.
Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види – ще има пари и от здраве няма да се отърве.
Най-разпространен е обичаят, свързан с магическата сила на водата, е ладуване - за лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених.
В него основното действащо лице е "Еньовата буля", в чиято роля се превъплъщава 3-4-годишно момиченце, което по традиция е най-малкото дете в семейството или така наречения изтърсак, облечено в булчински одежди, с накити, но с червено було.
След като приключат с обхождането на селското землище, девойките започват гадаенето за женитба. Те са хвърлили своите китки в смълчана вода още предходната вечер, а котелът е пренощувал на открито под трендафил. На всяка китка има пръстенчета, които са наречени на ергените. "Еньовата буля" започва да вади китките една по една, а момите пеят песни за имотност и женитба.
През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, който свети силно. На този ден над мястото, където е заровено златото свети син пламък, а пазителите на жълтиците, страшните таласъми, са напълно безопасни.
- На този ден се берат и метли за къщите, за да няма "лоши духове и таласъми".
- Ако животните се намажат с масло, бито този ден при изгрев слънце, ще са здрави, ще дават мляко.
- Момците палят огньове, а после ги прескачат, за да са здрави и силни през цялата година.
На Еньовден се прави Еньовска питка, замесена със
зелена клонка и отвара от седем зелени билки. На Еньовден се приготвят гозби
със седем билки. Например супа от киселец, зеленчукова супа с гъби и печена
царевица.
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
На този ден не се работи никаква работа, защото се вярвало, че на Еньовден магьосници ходят по нивите и обират чуждото плодородие. Събличат се голи или по бяла риза, яхват кросно от стан или влачат след себе си престилка, с която събират росата, замесват с нея питка и като я сложат в собствения си хамбар, вярват, че и берекета оставят за себе си. Или откъсват двойните класове, които наричат "цар" или "майка", а при вършитба ги хвърлят в нивите си и очакват житото им да стане двойно повече.
За да се предпазят, всеки стопанин зажънва в нощта преди Еньовден по няколко класа от нивата си. Като дойдат магьосниците – да я намерят обрана и да си отидат с празни ръце.
За да е берекетна годината, млади жени отиват на полето и ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и по нея гадаят за здраве, женитба и плодородие.
