Според Светото писание, Мария се ражда в семейството на праведните Йоаким и Ана след дълги години на горещи молитви към Бога, тъй като двамата нямали деца. Нейното раждане е истинско чудо и знак за надежда за целия свят.
В българските традиции Света Богородица е най-голямата закрилница на майките, децата и семейното огнище. На Малка Богородица жените са тези, които отдават най-голяма почит на светицата. Празникът е изпълнен с ритуали, насочени към продължаването на рода, здравето на децата и щастието в дома.
Рано сутринта на празника стопанката на дома омесва специален обреден хляб – Богородична пита. Докато го приготвя, тя нарича хляба за здраве на децата и закрила на семейството. Традицията повелява готовата пита да се намаже обилно с мед. След това хлябът се разчупва и се раздава на членовете на семейството и на съседите.
Жените, особено тези, които скоро са станали майки или тепърва искат да заченат, носят в храма дарове за иконата на Света Богородица - ръчно изработени кърпи, престилки и покривки, цветя и босилек, свещи и зехтин за кандилата. Тези дарове се оставят под иконата с молитва за здраве, леко раждане и закрила над рожбата.
В много български селища на Рождество Богородично се организират големи общоселски събори и се коли курбан. Традицията изисква курбанът да бъде от женско животно – овца, за да се умилостивят силите на природата и да се измоли здраве и плодородие преди настъпващата есен
За да предпазят децата си от болести, на този ден жените спазват строги забрани за работа:
Не се тъче, шие и плете – вярва се, че ако се прекрачи това правило, децата в дома ще боледуват.
Не се пере и не се простира – за да бъде чист и свитък домът пред очите на светицата.
Не се върши тежка полска работа – денят е предназначен за молитва, покой и семейна споделеност.
В народния календар Малка Богородица бележи и важна граница в стопанския живот. Казва се, че от този ден слънцето започва да „гледа към зимата". Овчарите се прибират от планините, започва гроздоберът и сеитбата на есенните култури.
