Църковното предание разказва, че през втората половина на І век в Рим живяла благочестива жена, християнка, която се казвала София. Тя била благочестива християнка. Нейното име значи „мъдрост“. Била вдовица и въпреки нелекия си живот, винаги вършела добрини. София родила три дъщери, които нарекла с имената на християнски добродетели Вяра, Надежда и Любов и ги възпитала в любов към Христовата вяра. Момичетата растели в добрина и мъдрост.
Те обичали да четат, прекарвали дълги часове в молитви и вършели добрини. Дъщерите на София били не само мъдри, но и много красиви. Слухът за тях бързо се разпространил и достигнал до император Адриан. Владетел, който не изповядвал Христовата вяра и се молел на други богове. Той заповядал да повикат момичетата и майка им, за да се убеди в тяхната мъдрост и красота.
Когато разбрал, че те са силно вярващи и праведни, се опитал да им предложи много блага, за да се откажат от вярата си. Вяра, Надежда и Любов отказали да се подчинят на волята на Адриан. Владетелят ги подложил на жестоки мъчения, от които те излизали невредими. Накрая сестрите били посечени.
Майка им София прибрала телата на дъщерите си и ги погребала с всички почести. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
Според народните традиции за празника се месят обредни хлябове, които се раздават заедно с плодове, характерни за сезона. Питките и плодовете се раздават за здраве, изобилие и късмет.
На този ден е хубаво всеки да прояви някакъв жест на милосърдие, гласи поверие. Ако направим добро на човек, изпаднал в беда, ще се радваме на късмет.
Друго народно поверие гласи, че на този ден гостенин не се връща, а се посреща с питка и плодове.
