Захария бил юдейски свещеник, а съпругата му Елисавета била от рода на Аарон. Тя била и братовчедка на Света Богородица. Двамата живели според Божиите заповеди, но имали голяма мъка — нямали деца. В древния Израел безплодието се смятало за наказание от Бога. Захария и Елисавета обаче не изгубили вяра. Те се молели горещо през целия си живот.
Когато вече били в напреднала възраст, пред Захария в храма се явил архангел Гавриил. Ангелът му донесъл благата вест, че молитвата им е чута и Елисавета ще роди син на име Йоан. Захария се усъмнил заради старостта им. Заради това колебание той изгубил говора си и останал ням до раждането на детето.
Когато момчето се родило, роднините искали да го кръстят на баща му. Захария поискал дъсчица и написал на нея: „Йоан му е името“. В същия миг езикът му се развързал. Той проговорил и прославил Бога. Елисавета била първата, която разпознала Месията, когато бременната Дева Мария я посетила. Бебето Йоан заиграло в утробата на Елисавета, а тя се изпълнила със Светия Дух.
Когато цар Ирод разбрал за раждането на Спасителя, той заповядал да бъдат убити всички младенци във Витлеем и околностите. Ирод се побоял и от малкия Йоан, за когото се говорели чудни неща. Елисавета избягала с детето в пустинята и се скрила в една пещера, която по чудо се отворила в скалата, за да ги спаси от преследвачите. По заповед на Ирод, войниците отишли в храма при Захария и поискали да каже къде е синът му. Той отговорил, че служи на Бога и не знае къде е детето. Тогава озлобените войници го убили между храма и жертвеника.
Света Елисавета починала в пустинята 40 дни след съпруга си. Малкият Йоан бил хранен от ангел и пазен от Бога в пустинята до деня, в който трябвало да се яви пред израелския народ.
