Сестрите избрали пътя на духовното уединение и се установили на един хълм край топлите извори в Пития, посвещавайки живота си на пост и молитва.
По време на управлението на император Максимиан Галерий, управителят на областта Фронтон нарежда сестрите да бъдат задържани заради тяхната християнска вяра.
Въпреки обещанията за богатства и почести, девойките отказали да извършат езически жертвоприношения. Те били подложени на жестоки изтезания и умират една след друга, подкрепяйки се взаимно до последния си дъх.
Тяхната мъченическа гибел се превърнала в символ на несломимата вяра и сестринската обич.
