Еньовден е древен народен празник, който освен в България, се празнува по един или друг начин от всички славянски народи.
Празникът съвпада с лятното слънцестоене - най-дългият ден в годината и най-кратката нощ. Обичаите, които се изпълняват и до днес, в голяма степен са запазили древния култ към Слънцето. Според народните вярвания това е най-дългият ден от годината, в който слънцето се разкрива в цялата си прелест, след което бавно започва да умира. Точно това е и причината основните обичаи да се изпълняват преди изгрев слънце и особено събирането на билки, които са най-лековити в нощта срещу Еньовден.
Седемдесет и седем и половина са болестите по човека, според народните вярвания. Лечебните треви се берат от жени, знахарки, баячки и млади моми. Седемдесет и седем билки лекуват тези болести, а половинката е лек за страшната и неизлечима болест. Коя е тази билка обаче никой не знае. Нея обаче само определени билкари могат да открият в потайната доба на еньовденската нощ.
Цветята, билките и тревите, събрани на Еньовден, притежават не само лечебна, но и магическа сила. Момите, които страдат от несподелена любов, могат да си върнат радостта от живота с помощта на тинтява, комунига, вратига, чернотрън, дилянка, тъжец, пелин и други билки, които освобождават човешката душа от унищожителното чувство. Баячките и знахарките, от своя страна, забъркват любовни отвари, като ги приготвят на бавен огън и в нови глинени съдове..
Народните вярвания гласят, че след Еньовден слънцето започва да клони към зима, въпреки че е едва началото на лятото. Но преди да поеме по дългия път, то става рано, “окъпва” се в реките и прави водата им лековита. След това се “отърсва”, а падналата от него роса също притежава магическа сила. Според обичаите на този ден трябва да станем преди изгрева, за да се изкъпем в лековитите реки или да се отъркаляме в росата, след което да посрещнем "трептящото" слънце. Вярва се, че който успее да зърне "танцуващото" слънце, ще бъде надарен със здраве и благополучие.
Друг обичай, който се изпълнява на Еньовден и който също е свързан с магическата сила на водата, е обичаят "Ладуване". В него основното действащо лице е "Еньовата буля", в чиято роля се превъплъщава момиченце (на 4 или 5 години), което по традиция е най-малкото дете в семейството, облечено в булчински одежди, с накити, но с червено було. Момите разнасят детето из нивите на селото, за да бъде плодородна земята, а неговите думи се приемат за предсказания. След като приключат с обхождането на селското землище, девойките започват гадаенето за женитба. Те хвърлят своите китки в смълчана вода още предходната вечер. На всяка китка има пръстенчета, които са наречени на ергените. "Еньовата буля" започва да вади китките една по една, а момите пеят песни за имотност и женитба.
Според народните поверия в нощта срещу Еньовден щастието може да се усмихне и на тези, търсещи скрито имане. На този ден над мястото, където е заровено златото, свети син пламък, а пазителите на жълтиците – страшните таласъми, са напълно безопасни.
