Света Анастасия живяла през III век. Тя била дъщеря на знатен и богат римлянин, но оставила светския живот, за да се грижи за бедните и затворниците, да облекчава участта на страдащите за Христа.

Възпитанието й било поверено на учителя Хрисогон, известен със своя ум и ученост. Когато се завършило възпитанието на младата Анастасия, всички в Рим се чудели както на необикновената й красота, така и на нейния ум и познания. Но Хрисогон й предал друго съкровище. Той бил християнин. От него и от майка си Анастасия получила познания за Бога.

Още на младини се лишила от майка си, а баща й я омъжил против волята й за богат и знатен римлянин езичник, човек с груб и жесток характер. Едничка утеха Анастасия намирала в молитвата и в изпълнението на християнските си задължения.

Често облечена в прости дрехи, придружена от вярната си слугиня, тя посещавала тъмниците, изпълнени в това време с християни, и всякак залягала да облекчи участта на страдащите за Христа. Привързала се още повече към закона Господен, Анастасия посветила целия си живот на служене на Бога и на ближните.

Тя гледала на богатството си само като средство, поверено й от Бога за благото на другите.

На затворниците Анастасия носела храна и дрехи, а на просяците давала хляб. Лекувала болестите на болните и превързвала кървящите рани на ранените.

Въпреки мъките на които била подложена, светицата не се отказала от своята вяра. Тя била привързана към четири стълба и изгорена през 290 г. Една християнка погребала тялото й, което останало невредимо в огъня. Мощите й след това били отнесени в Цариград.


В народните представи светицата е християнизираният образ на смъртта. Някъде наричат празника Черноризие, защото тогава започнали болките на Богородица и затова тя си боядисала дрехите в черно

На този ден жените, особено майките, не работят нищо, за да не се разболеят децата им. Вярва се също, че ако се наруши тази забрана, някой в къщата е заплашен от нещастие. В някои краища едно време дори обличали черни дрехи. Месят се пресни питки и намазани с мед се раздават.

Според народното поверие, ако на този ден времето е хубаво, през юни ще е суша, а ако вали - и през юни ще вали. Времето на следващия ден определя по същия начин времето през юли.