Слепотата е сред най-тежките форми на увреждане. Хората без зрение изпитват потребност от повишена подкрепа, съчувствие и внимание през всички дни на годината, а не само на 15 октомври. Ето защо вече двадесет и една година 15 октомври е пресечна точка между това, което трябва да се прави в интерес и защита на незрящите, и динамичното обществено развитие.
През 1980 г., по предложение на президиума на бившия Световен съвет за благополучие на слепите, 15 октомври се обявява като Международен на Белия бастун. За първи път идеята за въвеждане на белия бастун като отличителен знак за слепи се дава през 1930 г. в Париж. Същата година той се популяризира в Америка. Създава се Асоциация в подкрепа на белия бастун, в която членуват видни американски общественици. В Европа се налага като официално помощно средство за слепи едва през 60-те години на миналия век.
Изображението на човек с бял бастун в ръка е символ на слепотата в целия свят от Учредителното събрание на на Световния Съюз на слепите през октомври 1984. От тогава той се чества като Ден на безопасността на лицата с увредено зрение.
Белият бастун е признат като знак за зрително увреждане и символизира самостоятелността на зрително затруднените лица.Той не само сигнализира, че тези които го носят имат проблеми със зрението, но за сега е най-надеждното и достъпно средство за ориентиране и предвижване в пространството. Посредством него, прилагайки определени техники, зрително затруднените получават по тактилно-двигателен път информация за състоянието на обкръжаващата среда и преодоляват една от най-тежките последици от слепотата - силно намалената способност за ориентиране и придвижване в пространството. По оживените улици на големия град, в магазините, в автобуса, във влака невиждащите хора могат да се движат безопасно само с бял бастун в ръка, най-простото и изпитано средство за самостоятелно движение.
Самостоятелността, която слепите постигат с използването на бял бастун не е абсолютна. Често пъти се налага те да търсят помощта на зрящите. Безкрайно по- приятно е да можеш да предложиш помощ, отколкото да се нуждаеш от нея. Затова, ако забележите човек с бял бастун, и прецените, че му е трудно да се справя сам, не го отминавайте. Когато помощта е навременна, подходяща и искрена, чувството за удовлетворение е за двете страни.
Слепите хора са като нас, но поставени в по- необичайна ситуация. Те живеят делнично, обикновено, имат своите проблеми и грижи и като всички имат нужда от разбиране и приятелство. Лошото,обаче е че ние зрящите не знаем как да общуваме с тях.
Ползването на белия бастун, придобиването на самостоятелност в ежедневието спомагат социалната интеграция на слепите в обществото ,те наравно с другите да мога да се включат в обществено-полезна дейност, да бъдат мобилни, квалифицирани и конкурентно способни.
Международният ден на белия бастун е символ на самостоятелността на зрително затруднените лица, на рехабилитацията и социалната интеграция, и на стремежа за достоен живот и равноправие. Този ден не е празник за слепите хора ,той е ден на размисъл как обществото приема незрящите като група в неравностойно положение и премахване бариерите при общуване с тях. Целта на изявите на незрящите е само и единствено да напомнят на обществото, че съществуват хора, като всички останали, които се нуждаят от малко повече внимание и топлота.
