През 1921 г. Джеймс Бигс – фотограф от Бристол, Великобритания, ослепява след злополука. В района, в който живеел, имало силно пътно движение. Ето защо той боядисал в бяло бастуна, който използвал за подпомагане на придвижването си в района. Белият цвят го направил по-забележим.
Въвеждането на белия бастун става в Париж през 1930 година. Френската графиня Жили дер Бемон установява, че движението в Париж е изключително интензивно и затруднява придвижването на слепите хора. Тя предлага на кмета на града използването на оцветен в бяло бастун като символ на незрящите хора и подарила 100 бели бастуна, с които да си служат за придвижване. През следващата 1931 г. кметът на Париж реализира тази идея.
През 1943 г. Ричард Хувър – клиничен психолог, работейки с ослепели от войната във военна болница, разработва техниката на движение с белия бастун, известна като махаловидна техника. Днес тя е основната техника за придвижване с белия бастун.
През 1964 година на 15 октомври американския президент Джонсън е подарил на незрящите в Америка дълги бели бастуни, което е станало началото за системните им тренировки в ориентиране и мобилност.
Белият бастун е приет и като защитен знак в законите за уличното движение на всички страни в света. Признат е и като знак за тежко зрително увреждане и като символ за самостоятелността на хората без зрение.
