Няколкото плахи опита за реформиране на земеделската наука съобразно новите условия доведоха, с малки изключения, до нейното постепенно изолиране от земеделската практика в страната и от научното коопериране както на национално, така и на регионално, европейско и световно равнище, като няколкото добри примери са изключение.
Оказа се, че едрите фермери не проявяват особен интерес към постиженията на българската земеделска наука. Изцяло вносни се оказаха земеделските машини, торовете, инсектицидите и пестицидите и част от консултантските услуги. Единствените, които дълго време проявяваха интерес и закупуваха елитни семена от сортовете на българската селекция се оказаха кооперациите и дребните и средни фермери.
По-голямата част от семената на зеленчуковите видове, овощният посадъчен материал , лозовият посадъчен материал (с изключение на десертните сортове) са вносни. В подобна ситуация се оказаха фуражните култури и производството на фураж.
Липсва ясна политика и финансова подкрепа, което редуцира силно използването на модерните биотехнологични методи при ускоряване на процеса по създаване на високопродуктивни и конкурентноспособни български сортове.
Извън националните интереси и научните програми останаха такива важни за икономиката и екологията традиционни и алтернативни култури (за които квотите на европейско равнище са неограничени) като етеричномаслените култури, билките, дребните плодове (както културни, така и диви – ягоди, малини, къпини, боровинки), гъбите, пчелите и произведените от тях мед и пчелни продукти, местните и изчезващи породи овце, крави и свине. Не бе обърнато нужното внимание на типично български култури като алтернативни източници на биоенергия като сорго, метла, суданка, просо, топинамур (земна ябълка) и редица други, които могат да бъдат отглеждани при почви и условия, които се явяват неблагоприятни за останалите земеделски култури. Не бе проявен никакъв интерес към редки и изчезващи, създадени по пътя на народната селекция овощни, зеленчукови сортове и разновидности, черница, дрян и други подобни.
Този вид дейност в съчетание със селския, планинския, културно-исторически и медицински туризъм могат да се превърнат не само в средство за запазване на селските райони, но и в база за устойчив икономически възход на тези региони.
Източник: edinenie-bg.eu
