Както и другите два дни, свързани с Божията майка -Благовещение и Успение на Пресвета Богородица , и този е на изключителна почит сред жените, тъй тя закриля домашното огнище, родилките, помага за изцеление на болните и страдащите. Вярва се, че който е минал през тежка болест или друга трудност, на този ден правел курбан или давал обет за отказ от някаква храна, за да го пази Божията майка. За празника ѝ месели и раздавали богородична пита – по парче за всеки в семейството, за къщата, за домашния добитък. Смятат Богородица за най-грижовна застъпница за сираци и на 8 септември раздават хляб, сладки, плодове.
В нейно име се месят голяма пита, Богородичен хляб, който се разчупва и раздава на всички в семейството. Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември)
Обредността, свързана с Богородица винаги носи и известни езически елементи, поради функционалната връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините-майки. Рожденият ден на Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон. Ритуалните практики се определят от идеята за този прелом: те целят осигуряване на плодородие, плодовитост и здраве чрез житната и животинска жертва. Така в народния календар под патронажа на Божията майка започва новият селскостопански цикъл.
На празника Малка Богородица жените носят дарове в църквата – ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на Света Богородица, отрупана с цветя. Според народния обичай се вари жито, то най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след това се раздава за здраве. В някои райони между Голяма и Малка Богородица се спазва строга забрана – жените не перат, не тъкат, не шият, не месят хляб, за да са здрави децата им. Празникът Малка Богородица се почита с тържествени литургии, а по стара традиция за здравето на децата се правят курбани – в жертва се принася животно, най-често женско – овца. От курбана се раздава на бедните, приема се, че Светата Майка е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата. На Малка Богородица покрай манастири, църкви и оброчни места, свързани с Божията майка, се правят общоселски събори, играят се хора, пеят се песни.
Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.
Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни многогодишни цветя и храсти. Тогава жените обредно берат богородиче, богородична трева, или див босилек. С него свързват „женския период“ и с китка от тревата, натопена във вода, се правят бани при „женски“ болести. Богородичната трева се пази за лек. При главоболие сварената трева се слага на главата, а с отвара от нея се правят „поливки“ при „незнайна болест“ и за здраве. Обредността, свързана с Богородица е връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините-майки в индоевропейските митологии. Празниците й изразяват тържественост в отбелязването на сезонните и земеделски цикли. В българския народен календар рожденият ден на Света Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон.
Много поверия учат как невести да си „поръчат” рожба от определен пол – като дарят дрешки на бедно момче или момиче. На този ден бездетните пък могат да осиновят сираче и така да заслужат благодатта да си родят и свое дете.
Запалената в храма свещ, която гори със силен и ярък пламък, също показвала, че молбата на жената е чута и тя ще зачене. За Рождество Богородично жените не работят домашна работа, изключение са грижа за цветя и събиране на лековити треви.
